Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 458
ХуЛитери: 3
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: marathon
:: lirik1
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗакъснели слова
раздел: Любовна лирика
автор: dexoster

Излятите в калъп прощални думи
се проектират нетипично щом сега си шепнем.
Наужким се преструваме че ни боли,
наужким вярваме си, щом без думи плачем.

Написана по пясъка бе нашата любов
във груби рани по брега обричахме се в обич.
Но морската вода във неизречен зов
изплака си поредната вълна и ни остави само стонът.

По телепатия мечтаехме за обезсмислен път
беззвучно си повтаряхме колко сме изминали.
Но само вятърът притихнал съзнаваше за краят
и само устните горчиви вплитаха се несравнимо.

Споглеждахме се и като че ли си вярвахме
че погледите ни се срещат в сладостни усмивки.
Но туй що гледахме не бе ли туй, когато спяхме
под синьото небе или отново чувствахме се неразбрани?

Сега, когато тъжното море отново е спокойно
ще чакам под звездите луната да ми проговори.
Но тя е толкова безмълвна в свойта самота достойна
че нито тя, ни аз не можем нищичко да сторим.


Публикувано от BlackCat на 17.04.2005 @ 00:28:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   dexoster

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 13:13:11 часа

добави твой текст
"Закъснели слова" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Закъснели слова
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.04.2005 @ 12:11:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Нещата трябва да се казват на мига, после може би ще е ужасно късно...


Re: Закъснели слова
от dexoster (havenomercy@gmail.com) на 28.05.2005 @ 21:27:28
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина е така...

]