автор: lusinda

Написано с невероятното (съ)участие на:

Cивия вятъp
feiel_sunrise
donna


lusinda:

В дрезгавия полумрак на утрото една звезда проблесна за миг и отново околността потъна в безвремие.

Камбаната на черквата заби лудо и Лудия Гого скочи от леглото си сънен, чорлав и гурелив, но настъпи котарака си, който лежеше като нощен пазач /разбирай - спеше :)/ на пода. Чуха се два ужасени крясъка, които почти не се различаваха един от друг. Резултатът от действията на Гого беше : катастрофалното му сгромолясване върху котака, който инстинктивно се извърна и захапа кльощавия прасец на стопанина си, последвалият удар по главата на горкото животинче предизвика ожесточено драскане по горепосочения крайник и се разхвърчаха кървави пръски, примесени с валма от котешки косми.

Ако в този момент край добре стопанисваната къща на Лудия Гого беше се приземил космически кораб, то извънземните биха усвоили най-елементарните човешки изрази за общуване в най-натуралния им вид.


..........................
Ти си на ред:) или :
Вие сте :)



Cивия вятъp:

Гого Лудия си беше всъщност почти нормален, освен в някои нередки моменти, като например когато го заговореше жена, когато му задаваха въпроси, които не разбираше и когато църковната камбана го будеше сутрин от един кошмар в друг.

Гого трудно различаваше сънищата си от действителността и наострената топка косми, зъби и нокти, която съскаше срещу него, му заприлича досущ на дивата вещица, която често го посещаваше насън и дереше гърдите му.

Образът на тази невидяна вещица го преследваше от очите на всяко момиче, което го погледнеше. В такива случаи Гого се свиваше, криеше глава с ръце и се извиняваше мърморещо или пък избухваше и започваше да псува грубо като пръскаше слюнка на всички посоки и стряскаше тези, които не го познаваха.

Кризата минаваше така внезапно както започваше и след минути Гого изобщо не си спомняше какво е станало преди малко.



lusinda:

Докато Гого се бореше както почти адаша си Гойя, едновременно с кошмара си и с действителността:), в другия край на селото се появи една машина, покриваща почти цялата площ на поляната, определена за вакханалиите - един съвсем официално незачитан от всички светски хроники празник, който обаче събираше всяка година немалкото население на това китно българско селце със звучното име Жабокрек.

Клисарят вече се бе уморил да се люлее на въжето и камбаната мълчеше, но бученето на тълпата пред черквата доказваше за пореден път силата на това изключително средство за комуникация. Кметът се бе изтъпанчил на стълбите на малката сграда достолепно нахлупил бомбе, срещано единствено във филмите от 60-те и се мъчеше да надвика съселяните си.

- Граждани, - имаме ЧП - каза той. - Ако не спрете тутакси да крещите, няма да ви кажа изобщо какво става!
При тази заплаха тези отпред зяпнаха, останалите по-назад усетиха увисващото във въздуха мълчание и като че се заразиха от него.

Доволен, кметът вече по-благоразположено продължи:

- Селяни, имаме си собствен космически посетител! - усмихваше се доволно, като че той бе удостоен лично с визита на чуждоземен държавен глава послучай връчването на медал за заслуги към държавата. - Както винаги сме си знаели, нашето село е специално и не напразно нашият представител Гого /пропусна Лудия, защото това щеше да омаловажи ефекта от думите му, беше си изпечен дипломат:)/ бди ежедневно и наблюдава небето от телескопа си всяка нощ. Знаете, че няколкото лъжливи сигнала досега допринесоха за славата ни в медиите, но днес вече наистина ще застанем в центъра на събитията, и то по целия свят. Така че, опичайте си акъла!
При тези негови думи неколцина, които бяха изпитали ефекта на последствията от бездействието си след този негов израз, започнаха да се почесват начумерено по главите си, сякаш това триене имаше топлинно въздействие върху мозъчните им клетки. Другите просто зяпаха недоумяващо, но изглежда разбираха сериозността на положението.

- Хайде, прибирайте се и който има телефон, да звъни на всички свои роднини и познати, да идват на гости, защото след половин час сигурно ще карантинират района. - Човекът бе врял и кипял в ЧП-та /Чрезвичайни Положения/.

А Лудия Гого тъкмо нахлузваше панталона си без да знае, че вече е медиен герой.



feiel_sunrise:

Лудия Гого беше медиен герой, но в момента сериозно се опитваше да откъсне втренчените си очи от най-красивата, най-русата и най-голата жена, която беше виждал. И това не беше най-новата журналистка от вестник "Дело", а си беше чистокръвна порода смеска между извънземно и човек, личеше й по очите, така де, на кой човек очните му ябълки са чисто черни, а зениците му са морско сини?! На никой, дори на най-хубавите журналистки! А да, тя говореше без да помръдва устни. "Мамка му, пак съм попаднала на ш***** хуманоиди. Тия с пангалактическите карти сериозно ще си изпатят, ей!!!" Веждите й се бяха набръчкали ядосано, което правеше малкото й, овално лице безумно чаровно. Гого продължаваше да я гледа безмълвно, тънка лига се спускаше по брадичката му и капеше по сащисания котарак.

"Ти какво зяпаш бе, не си ли виждал голо гадже?!"тръсна коси жената, ядосано щракна с пръсти и в ръката й се появи червена ябълка. "Дръж!" хвърли я тя, но ябълката прелетя покрай Гого и тупна на леглото. "Да я пазиш като очите си, ей, Съдбата, оная стара крава, каза, че трябва да я дам на първия, когото видя и да се навъртам около него, за да не я изпуца! Тъпо! От мен да запомниш- никога не се хващай на номерата на Съдбата и не кради чужди метеорити!"Тя изръмжа нещо, седна на леглото и разсеяно задъвка кичур от невероятно русите си къдрици.



donna:

Гледаше я капеше лиги и си мислеше-Кръстоските ги биваше ,макар че извънземките никакви ги нямаше ,даже миришеха лошо ,затова извънземците идваха на секс туризъм на земята,плащаха добре и тази индустрия процъфтяваше.Разбираше се и без да си на ти с медиите по голите кръстоски ,които освен към дрехи бяха алергични и котки.Беше чел в Дело ,че рязко е скочило потреблението на прахосмукачки Рейнбоу,въпреки че ги имаше в черния списък на дир.бг.Скоро и на тази надувка пред ще и се разтече носа,ще се разкиха и ще избяга...



lusinda:

Така и стана - още докато го мислеше, онова същество придоби измъчения вид на човек, който много иска да кихне и ааха-аха да го направи... и явно не издържа, врътна се и изчезна. Лудия Гого въздъхна облекчено и грабвайки една тениска, на бегом изхвърча в посока другия край на селото. Той бе изпуснал събранието, но вече знаеше какво се е случило. Имаше си антенка в главата човекът, за тези случаи. Сега му трябваше убежище, в което да се покрие от вниманието на медиите, на извънземните, както и на земните си събратя. Първите просто не знаеше към кои да ги причисли, затова си оставаха в една отделна категория:)

Единственото сигурно място бе при една жена, от която всички останали се плашеха, а тя бе единствената, от която той не се плашеше. Селската вещица. Страшилището за всички, които имаха или им предстоеше да направят някакви грехове. Нямаше живо или неживо същество, което да не се смразяваше при вида й, а Гого просто преглъщаше лигите си и приглаждаше щръкналата си черна коса и усмивката му, която никой друг не бе виждал, го правеше да изглежда най-чаровния мъж на земята. Ненапразно и извънземните първо при него отиваха, знаеха на какви сексуални подвизи е способен, но не подозираха, че трябва да приличат на вещици за целта:)

Съдбата си знаеше работата. Беше подредила фигурките на точните места, в точното време. Беше й време за лягане. Хвърли един поглед назад, към огледалото, одобрително хъм-кна и се хвърли на леглото.
Не бе предвидила обаче, че на Гого може да му хрумне да избяга от сцената. Той вече беше в леглото на своята вещица и тя като всяка жена, имаща чувството за собственост над мъжа, когото храни /като всяка вещица :)/, нямаше никакво намерение да го отстъпва на журналисти, полицаи или извъземни нимфоманки.
Докато той си похъркваше /ама само как мило го правеше, сърцето й аха, да се посмекчи!/, вещицата развя метлата и запраши в посока космическия кораб.

Стигна дотам преди още да са я усетили и да са започнали да я обстрелват с картечниците /ама толкова бяха смешни тия, не знаеха ли, че патрони със сексуални заряди на нея не й действат?/ и добре, че стана така, защото от предишния път още изпитваше гъдел, който се засилваше много в моментите, когато видеше Лудия Гого да се почесва по чатала.

Нямаше време да ги изпепели, както беше правила досега, защото кордонът от полицаи и промъкващи се репортери бе съвсем нализо, а тя не искаше да се стига до разследвания. Бръкна в пазвата си и измъкна оттам котарака си, той измяука недоволно и понечи да я одраска, ама вече тренирана, вещицата го хвърли със замах върху кораба и оттам един по един се заизмъкваха тъпите същества, алергични към котки. С по една-единствена думичка тя омагьоса всеки от тях като хлебарка и оттам нататък остави властите да се справят със ситуацията. Какви ли пак сензационни заглавия щяха да се появят, всъщност не я интересуваше. Щеше да остави тоя път кораба като играчка за учените, в крайна сметка и те трябваше да ядат, тя не бе безчовечна, само безизвънземна:)))

Прибра пак недоволния котарак и отиде по обратния път до селото без да се бави - сега вече можеше да поглези своя Мъж като истински мъж, а той щеше да я прави щастлива със своето обожание... до следващото нашествие на секс-ловците.