автор: rainmoon

но все пак и ти не си бял...
макар че ослепяваш ме на фона
на обгръщащата сивота застинала
всекидневна, удобна и универсално-неотминала
/заглушен кратък писък, от мен беше/
но все пак и аз съм тук...
изрезките се свличат недовършени
избягват незабелязано измъчени
некрасиви и не на място
/излизам и затварям вратата след себе си/
а какво не е наред с днешния миг...
цветовете не се разпределиха поравно
а формите се счупиха и пръснаха
хаос или... просто недоволство
/рестарт на сетивата, поредният вече.../
"Буена Виста" в прозрачни води
всъщност нито едното...
все още "no hablo español"*,
така че слушам по повърхността
/взирам се в монитора, сякаш той определя какво става/
всеки навик ме ужасява предварително...
повтаряна фраза, всеки път наново
умишлено забравяна, насила замлъквана
и крещяна скрито наум, да, знам...
/when you take things for granted.../**



Забележка:   * "не говоря испански"
** "когато приемаш нещата за даденост..."