Тази вечер се настроих малко по особено, не че ми е тъжно или носталгично, но просто нещо ме кара да пофилософствам малко:) Ще се наложи да ме изтърпите. Недодялана философия, наивна, малко смешна, но си е моя... и искам да знам дали и вие усещате така :
Тананикали ли сте си някога без да се усетите, че го правите? А на улицата? Поглеждал ли ви е някой, развеселен от този факт, а вие сте се правили на две и половина:)
Аз понякога си се и усмихвам, без да знам. Често са ми задавали въпроса /всъщност твърдението/ директно ми е било отправяно по-често : ти май си влюбена? :) Да - отговарям аз, вече с опит - в себе си:))))))))))
А всъщност съм влюбена в живота. Влюбвам се и в представите си за хора, обикновено им приписвам качества, които те може и да не притежават, а може би дори изобщо не смятат за качества. Влюбвам се в идеи, бързо се паля и пристрастявам към разни занимания. Всяко ново нещо ме привлича. Вечни си остават само любовта ми към музиката, книгите, компютъра... да споменавам ли за другите си пороци:) Е, без тях не мога - цигарите и кафето. Но има още толкова неща, които ме занимават непрекъснато - обичам да стрелям, да правя фотографии, да отглеждам растения... ама няма да изброявам повече. И всичко това, на което съм посветила свободното си време, освен че го посвещавам и на любимите си хора, ме кара да се чувствам щастлива. И понякога щастието прелива от мен... Колко пъти съм се чудила защо, аджеба, не се усмихне онзи намусен господин, ами това дете от какво се е наскърбило толкова... и с поглед и усмивка им въздействам. Особено добре се получава при децата:) И като ме погледне някое от тях с чистите си искрящи очички, сякаш ще полетя... искало ми се е да прегърна и разцелувам в такъв момент детето... ама знае ли човек как ще бъде възприет такъв жест... а после денят ми е светъл и ведър, независимо от климатичните условия навън.
Понякога галя цветята си и имам усещането, че и те излъчват обич, знам че звучи смешно, ама аз това усещам:)
Случвало ли ви се е да се събудите с някаква кристална чистота на съзнанието и възприятията... и ако погледнете в капчицата вода върху листото на тревичка да почувствате, че сте една съвършено хармонична част от тази красота, отразяваща всичките цветове на дъгата без да спира да бъде прозрачна. Да видите паяка точно в процеса на изграждане на сложната плетеница, толкова нежна и рехава, че изпитвате чувство за лекота заедно с нея. Потрепвайки, тя блести на светлината, а паячето е толкова близо, че виждате дори очичките му, а челюстите и крачетата му не спират да бродират своята филигранна дантела. Да погледнете към слънцето, което е ниско над хоризонта и да видите някакво предчувствие за нещо толкова прекрасно, сякаш и най-съкровените ви мечти и желания ще се изпълнят в този ден като по магия. Или пък в зимен ден да се събудите до прозореца и с часове да изучавате съвършенството на заскрежената му повърхност, попивайки чистотата и красотата през всяко свое сетиво и клетка. А като излезнете навън, да вдъхнете от свежия въздух, носещ празнично усещане и да забележите уникалната форма на всяка снежинка, прелитаща край вас, да вървите бавно, да стъпвате леко и безметежно, с усещане за безвремие...
Колко са редки тези мигове... но ги пазя за тежките си моменти, когато трябва да обновя своите възприятия, за да мога отново да се влюбя в живота и да продължа напред със спокойствието на човек, докоснал се до вечността.