Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 2
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДжони Бидето
раздел: Разкази
автор: pip

Няма да казвам името си, защото съм шеф на много голяма и известна корпорация, а физиологичната история, която искам да ви разкажа, не ме представя в светлина, достойна за моя имидж на проспериращ бизнесмен.

...
От години поне веднъж на месец си правя кратка почивка от служебните грижи, като пътувам извън града с кола под наем и с дрехи на търговски агент, за да не бия на очи. Такова самотно и скришно препускане из пътищата на щата ми се отразява по-добре, отколкото семейните уикенди с приятели, барбекю и бира на корем.
В един от тези дни пътувах часове наред. Пикаеше ми се зверски. За лош късмет не срещах ни чушки, ни дърво, ни дявол, ни най-вече някой шибан храст!
Още от километри забелязах от дясната страна на пътя началото на една малка горичка. Без да гася двигателя, изскочих от колата и разкопчавайки ципа, хукнах в гората. Почти започнах да пикая, когато го видях. Един старец с вид на клошар, клекнал със смъкнати гащи по голяма нужда, мачкаше парче вестник в ръцете си. Точно в мига, когато погледите ни се срещнаха, той се изплю върху хартията и се зае да си бърши дупето. Нямах време да се скрия от него и затова само с погнуса се завъртях леко настрани.
- Учуден си, човече, че си бърша гъза с мокра хартия, нали? -
заговори ме той и наистина позна моето удивление, повече от неговия похват, отколкото че изобщо да го виждах точно сега и точно на това място, където безумно случайно намерих да изпразня препълнения си, готов да се пръсне пикочен мехур.
Не му отговорих, а продължих да си пикая.
- Въпреки явното ти пренебрежение, амиго, ще ти дам един съвет! - Продължи своя монолог бърсачът. - Винаги дръж дупето си чисто, момче! Човек никога не знае, кога ще му бръкнат в гъза! Да не те е срам за лайната по ануса, измивай го с топла вода от бидето! А ако нямаш под ръка такова, то поне с вода от бутилка или с наплюта хартия, както мене сега. И не се гнуси от изпражненията си. Ти си ги произвел - ти си се оправяй с тях подобаващо. Може да нямаш под ръка ножици, за да си подрежеш ноктите или косата, може би не си успял да си напазариш нещо от Армани, но ако пътните полицаи те подберат изпаднал в някоя беда, то по чистия ти анус ще се усъмнят, че си отрепка!
Изтърсвайки пишката си от последните капки урина, за миг се зачудих за смисъла на съвета на "Джони Бидето", както го кръстих на секундата.
- Да бе, да бе! Всички американски полицаи са изкарали курсове по проктология и работят върху научния трактат: "Американският гъз - най-чистият гъз в света!" - изпрасках му една крива усмивка, закопчавайки ципа на дънките си, но той се направи, че не ме е чул.
- Особено, ако си сюргюнясъл или пък те е налегнал някакъв друг лайнян болест от рода на дизентерията или лакомията по мазни кюйрюци. Хората уважават сълзите, били те от радост или скръб, полагат невероятни усилия за слюнката и сополите си, но се претесняват от лайната си, щото миришели лошо! Че всичко ли, което плюскаме, мирише на френски парфюм, а?
Не можех да си обясня защо стоя в този крайпътен кенеф на открито и слушам тъпотиите на някакъв тотално изкукуригал дрискач, а той продължаваше и продължаваше да ми пълни главата с неговата гъзофилна философия.
- А спермата? Я питай някоя свиркаджийка дали има вкус на ананас? Добре е да станеш фен на дупето си така, както обичаш лицето си, да кажем. Нали го бръснеш? Мажеш го с афтършейвове, балсами и кремове против бръчки, нали? А задника си що го пренебрегваш?
- Не го пренебрегвам! - апострофирах го с рязък тон, но само
предизвиках ехидство от негова страна:
- Ами! И кво правиш за него? Нищо!!! Чакаш хемороиди да
хване, че чак тогава да го квасиш в билкови отвари и да го цапотиш с всякакви мехлеми? - Завърши своите безплатни хигиенични наставления съветникът по анусната чистота.
Тръгнах към колата, но се обърнах да се сбогувам с този дърт маниак. До мене обаче нямаше никой! Нито жива душа, нито жив задник! Само санитарна мистерия!
Облекчено въздъхнах, седнах зад волана и потеглих. Реших да не спирам повече да пикая, та дори да ми се пръсне мехурът - току виж в някой храст се е скрила някоя дърта фенка на п-тки и ме дебне да ми напълни ушите с липсата на загрижеността ми и към този човешки орган! Откъде ще й го взема? Поне засега не смятам да се подлагам на транссексуална операция.
Пътувайки без посока, с все сила се пробвах да прогоня спомените си за срещата с Джони Бидето, този патологичен радетел за здравословен еталон на човешкото дупе или просто дупеман. Не успявах.
Наложи се да спра заради катаджийски кордон. Отпред на пътя екипите на пожарната и на бърза помощ приключваха работата си - две леки коли се бяха целунали здравата с челен удар. Изпуших две цигари и обърнах назад. "Нещо отдавна не съм ходил при доктор Крейн да навра в очилата му своите застаряващи хемороиди."


Публикувано от mmm на 15.04.2005 @ 23:01:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   pip

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.62
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:10:57 часа

добави твой текст
"Джони Бидето" | Вход | 3 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Джони Бидето
от nadya на 15.04.2005 @ 23:20:54
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/
:-)))))))))))))))


Re: Джони Бидето
от sradev (sradev@о2.pl) на 16.04.2005 @ 14:52:20
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
така и подозирах - срещнал си жрец на Говното! Но за Говнология ще приказваме на 3 очи и 4 чашки


Re: Джони Бидето
от Apokalipsis на 21.07.2005 @ 14:05:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, що не попадам и аз на такива зевзеци!;-Р
Разказа мноко ме изкефи - страшно идеен е, макар идеите да са само в една насока...
Поздрав!