автор: redrose

Усещаше, че пътуването им вече е към своя край. Изкушаваше се да отмести копринената лента, завързана около очите й, но си спомни за обещанието.
Още от самото начало всичко й се стори много странно, но това явно беше част от дълго обещаваната изненада. Чувстваше се леко изнервена и вече се питаше дали всичко това й допада.
Наведе се, пипнешком пристегна връзките на маратонките си и леко въздъхна. В колата беше станало топло, затова разкопча ципа на шушляковото горнище, а малко след това го съблече и го остави на седалката до нея. Имаше чувството, че пътуват от часове. Не знаеше къде отиват, а и не биваше да задава въпроси. Но съдейки по дрехите, които я накара да облече преди да тръгнат, предполагаше, че е някъде в планината.
- Време е за кафе - каза той и спря плавно колата. Това бяха първите думи, които произнасяше от часове. Мелодичният му глас я сепна и извади от унеса.
Минута по-късно в купето се разнесе превъзходният аромат на "Якобс монарх" и настроението й значително се повиши. Мина й през ума, че са пристигнали, но той внимателно пъхна в ръцете й пластмасова чашка с кафе и отново запали двигателя.
- Внимавай да не се опариш! - предупреждението му малко закъсня, вече беше отпила голяма глътка и езикът й почти изтръпна. С мъка се въздържа да не захвърли чашата през прозореца, но свежата въздушна струя, която нахлу и разбърка косите й, я накара да се почувства по-добре и раздразнението й изчезна. Облегна се на седалката и се замисли - досега не й се беше случвало такова нещо. Знаеше, че той често успява да скандализира околните с нестандартните си действия и понякога с огромно задоволство си мислеше, колко е различен. Нежен, романтичен, безкрайно внимателен. Но всичко това й се струваше някак си... прекалено? Дори не можеше да намери точната дума. Имаше чувството, че сънува...
Намираше се на някакъв скалист бряг, а наоколо имаше само вода. Изглеждаше толкова бистра - кристалните й отблясъци напомняха огромно огледало. За миг изпита желание да се огледа, затова се наведе и загреба от водата. Погледна и не повярва на това, което вижда - шепите й бяха пълни с блестящи диаманти. Озърна се наоколо, а после бързо се изкачи на най-високата скала, за да погледне дали не идва някой. Искаше да сподели откритието си, да покаже диамантите, които препълваха дланите й. Тогава й направи впечатление невероятната тишина, която цареше. Нямаше никой и тя внезапно осъзна, че диамантите не й трябват. Разпери длани и те се посипаха по земята с шум, който сякаш се врязваше в съзнанието й...
Звънеше телефонът. С мъка отвори очи и погледна циферблата на електронния часовник - показваше точно четири часа. Протегна ръка и напипа телефонната слушалка, като дори не се сети да запали нощната лампа.
- Ало? - осъзна, че гласът й звучи притеснено. Усети, че сърцето й бие лудо - винаги се паникьосваше от такива среднощни обаждания.
- Добро утро! Още ли спиш? - гласът звучеше шеговито, но в първия момент не можа да го познае и дори се ядоса от въпроса.
- Ами май повечето хора спят по това време. Случило ли се е нещо?
- О, не - нищо не се е случило. Просто си седя в колата и слушам музика. Преди малко се огледах и видях, че случайно се намирам пред твоя блок. Ще слезеш ли при мен?
- Ти си луд! - вече се беше разсънила окончателно.
- Така е, скъпа - луд съм! Затова съм долу. А ти бързо облечи нещо спортно и не забравяй да обуеш най-здравите си маратонки - може да направим един крос из квартала - той вече се заливаше от смях.
- Ама...
- Ще те помоля само за още нещо... не взимай мобилния си телефон. Няма да ти трябва.
- Добре, ще сляза, но само за малко. После смятам да поспя още, защото наистина ме чака тежък ден.
- Не се знае, нищо не се знае - нали знаеш колко бързо понякога се променят нещата - гласът му прозвуча топло и леко мечтателно. - А и току-виж си решила да потичаме все пак!
- Дай ми десет минути! - наистина понякога с него трудно се излизаше на глава.
- Имаш ги, но недей да се бавиш много!
Двадесет минути по-късно отвори предната врата на колата и се настани на седалката до него. Беше взела душ и косата й беше влажна. Той долови нежното ухание на сапун, примесено с любимия й дезодорант. Погледна я и се усмихна - изглеждаше винаги толкова свежа и чиста. Наведе се, докосна нежно лицето й, а после леко я целуна по устните. Усети черешовият вкус на червилото й, примесен с аромат на мента. Тя веднага откликна на целувката му и той с нежелание се отдръпна. Ласките й го възпламеняваха, а сега нямаше време за това.
- Искам да се преместиш на задната седалка, но без да ми задаваш никакви въпроси. Това е единствената ми молба.
- Добре, обещавам! - понечи да се усмихне, но срещна сериозният му поглед и разбра, че не се шегува. Стана и се премести на задната седалка, като леко потръпна от хладният въздух. Беше началото на септември и есента загадъчно напомняше за себе си. На небето се бяха появили първите розови отблясъци на зората, съвсем скоро щеше да съмне.
"Толкова съм щастлива, че посрещам този ден сега тук, с теб, в този миг... И толкова ме е страх, че този миг ще свърши и отново ще дойде нощта..."
- Време е, скъпа! - не беше усетила кога се беше преместил до нея.
"Време за какво?"- искаше да попита, но погледът му я приковаваше. Не каза дума, когато видя бялата лента в ръцете му, нито по-късно, когато усети нежния допир на коприната около очите си.
"Какво значение има времето, когато в животът ми е ден..."
- Просто ми се довери - шепнеше той.
"Винаги съм ти вярвала..."


Ден първи

Вече един час, откакто пътувахме по крайбрежният път. Обърнах се назад и я погледнах. Беше се облегнала на седалката и почти не помръдваше. За миг си помислих, че е заспала и с мъка се въздържах да не я докосна. Не исках да развалям магията, а винаги в нейно присъствие се чувствах омагьосан. Положих усилия да се съсредоточа в пътя, в опасните завои, но сякаш невидима сила ми пречеше да намаля газта. Знаех, че е неразумно, но в този момент сякаш се чувствах безсмъртен. Трудно ми е да опиша това, което изпитвах, нетърпението, което ме изгаряше - бях толкова близо до мечтите си. Месеци наред бавно и внимателно обмислях детайлите, като чертаех всяка една подробност в съзнанието си. А после, когато открих мястото, се изумих от съвпадението. Представа и реалност. Блян и действителност. Всичко се покриваше в едно цяло! Не бях спирал да търся това място...
Шосето свърши и отбих по черният път. Колата започна неравномерно да подскача по буците пръст, усетих, че всеки момент ще загубя контрол над нея. Намалих скоростта, поех дълбоко въздух, а после по навик извадих мобилния си телефон да погледна колко е часът. Сетих се, че го изключих още в мига, когато излязохме от София. Не исках да имаме никаква връзка със света през тези три дена.
Усмихнах се и погледнах в огледалото - видях я да се протяга, формите на гърдите й се очертаха през бялата тениска и почувствах как ме облива гореща вълна. За пореден път сподавих мъчителното желание да се преместя на задната седалка и да я обладая - лудо, със страст, точно както правех почти всяка нощ в сънищата си.
Опитах се да разсея почти болезненото усещане, като насочих мислите си към онова, което ми предстоеше. До тук всичко вървеше учудващо гладко, въпреки притесненията, които имах в началото. Не знаех как ще реагира на всичко това - ранното обаждане по телефона, а после дългите часове път, които трябваше да изтърпи с превръзка на очите. Накарах я да седне на задната седалка в случай, че ме спрат полицаи. Струваше ми се, че така ще имам по-голяма възможност да реагирам и да я накарам да махне лентата преди да сме събудили някакво подозрение. Осъзнавах, че цялата ситуация може би ще й се стори абсурдна и въпреки всичко я помолих да не ми задава въпроси. Не знаех какво да й отговоря, а не ми се искаше да лъжа. През целият път си представях как потъвам в блясъка на очите й, когато види къде се намираме.
- Нали знаеш, че в девет часа трябва да бъда в офиса? - ми беше казала тя малко след като потеглихме.
- Не се притеснявай - отговорих й небрежно - днес е петък, освен това Иванова още вчера разписа молбата ти за отпуск.
- Уговорил си Иванова да ме пусне днес? Сега, когато ни кара едва ли не да спим в офиса? - изумлението й беше съвсем основателно.
- Ами нали знаеш - този моят чар... - засмях се закачливо и прекратих разговора. Досаждах за този ден отпуск на Иванова поне от един месец.
Забелязах как ивицата земя постепенно намалява и спрях на около метър от пропастта. Бях го правил и преди - в деня, когато открих това място. Обичах риска. Адреналинът, който нахлуваше в кръвта ми, ме караше да се чувствам жив. Знаех, че тя ще се уплаши, ако види къде съм спрял - също така бях убеден, че ще откаже да се спусне по стръмните скали, които водеха към морето. Много хора се отказваха. Но не и аз. Това беше една от причините да я доведа до тук със затворени очи.
- Пристигнахме - казах аз и угасих двигателя.
- Може ли вече да погледна? - попита ме тя с надежда.
- Изчакай още мъничко - това, което трябваше да направя щеше да ми отнеме поне един час, но реших да не й казвам.
Отворих багажника и нарамих голямата раница, в която беше палатката. Първо щях да сваля нея, а после всичко останало. Поех надолу по стръмното, като стъпвах внимателно между камъните и се стараех да балансирам товара. Раницата беше обемна, но не тежеше - въпреки това беше неудобна за носене и на няколко пъти се подхлъзнах, като с мъка успявах да се задържа за някой от по-издадените камъни. Видях, че от лявата ми ръка тече кръв, а пръстите ми са охлузени и почти лилави около ноктите. И въпреки това опасността ми даваше сили.
Слязох на брега, облян в пот - краката ми леко трепереха. Извадих от страничния джоб на раницата малка бутилка с минерална вода и отпих няколко глътки. Беше топла и с неприятен вкус, но ме накара да се почувствам по-добре. Оставих раницата на земята, а после бавно се закатерих по обратния път.
За половин час направих още няколко курса, като успях да сваля всичко - бутилките с вода, малкия сак, пълен с дрехи и тоалетни принадлежности, хладилна чанта, три одеала и една възглавница, прилежно опаковани в голям черен найлонов плик.
Внимателно огледах района и открих идеалното място за палатката - между две скали, които образуваха нещо като свод и наподобяваха пещера. Не беше достатъчно голяма, за да се събере в нея цялата палатка, но все пак осигуряваше някакъв заслон.
Петнадесет минути по-късно се върнах горе. Време беше. Предстоеше най-трудното, но бях убеден, че ще се справим. Хванах я нежно за ръката и уверено я поведох към каменната бездна, а там долу ни очакваше морето...

Плажът

- Всичко това е за теб, скъпа! - каза ти и махна бялата коприна от очите ми.
Дъхът ми секна. Намирахме се на брега на морето. На най-красивият плаж, който някога бях виждала! Погледът ми трескаво започна да обхожда всичко наоколо - малката кокетна палатка, сгушена под скалистият свод, старото огнище, обградено с почернели опушени камъни, току-що начупените сухи клонки.
Изтичах до брега и нагазих почти до колене във водата, поразена от невероятният й блясък. Морето, огряно от слънчевите лъчи, приличаше на разтопено сребро, леките вълни ме докосваха и сякаш галеха сетивата ми. Заслушах се в крясъка на чайките, които се разхождаха по покрития с мидени черупки пясък.
Усетих, че си зад мен - не зная дали беше инстинктивно, или почувствах топлината ти. Притиснах се плътно към теб, а ръцете ти бавно започнаха да ме галят. Докосна гърдите ми, като леко обиколи с пръст зърната, а после ги притисна с дланите си. Зарови лице в косите ми, а горещият ти дъх ме накара да настръхна. Възбудата ме обхвана и почти блокира съзнанието ми, вече изгарях от желание да се освободя от дрехите си, но ти не бързаше. Езикът ти докосна ухото ми, а после нежно започна да го гали. Не исках да се контролирам повече. Впих нокти в тениската ти, като бавно започнах да разкъсвам нежната памучна материя. Ти ме погледна учудено, а после започна да ми помагаш. Вълните игриво улавяха парчетата плат и ги отнасяха някъде надалече.
Докоснах с пръст устните ти, а после страстно започнах да ги хапя - първо горната, а после - долната. Езикът ми трескаво обхождаше очертанията на изваяните им форми.
- Устните ти... създадени са само за целувки - прошепнах задъхана.
- Нека ти покажа...
Лежах гола на брега, а пяната на вълните докосваше разпилените ми коси. Водата ме заливаше, а после бавно се отдръпваше навътре, за да връхлети отново с още по-голяма сила. Ти обсипваше с целувки цялото ми тяло - устните, шията, гърдите, корема и бавно, като прилива, приближаваше мястото, което най-много жадувах да докоснеш. Разтворих крака, а езикът ти потъна в горещата ми сърцевина. Зарових пръсти в косите ти, а ти не спираше да го движиш, като леко масажираше с пръст клитора ми. Опитах се само за миг да отдалеча края, а после удоволствието ме заля - диво, крещящо разтърсващо.
Улових с ръка възбуденият ти член, повдигнах се леко и го вкарах до край в себе си. Преплетох крака около кръста ти и започнах бавно да се движа под теб. Обхванах с ръка тестисите ти и започнах да ги галя. Хапех устните ти и усещах вкуса си по тях - солен, ухаещ на мускус и море. "Плавните ти движения напомнят самотна лодка в бурен океан, а брега е толкова далече..."


Ден втори

"Събуждам се сутрин в прегръдките ти и се наслаждавам на присъствието ти. Замечтано прекарвам поглед по голото ти тяло и правя усилия да не те докосна. Притаявам дъх, защото почти не смея да дишам - толкова ме е страх да не се окаже просто сън."
В палатката е полутъмно, а през процепа на вратата нахлува хладен въздух. Сгушвам се до теб и се заслушвам в равномерното ти дишане. Твърде съм развълнувана, за да мога да заспя отново.
Прокарвам длан по топлата ти кожа и се чувствам като пътешественик, току-що открил непозната земя. Започвам да те изследвам, като достигам до всяко кътче на тялото ти - раменете, гърдите, корема, бедрата. Ти потрепваш неспокойно в съня си и се обръщаш по гръб - замирам за миг, а после продължавам да те галя. Докосвам члена ти, стискам го лекичко и усещам топлината му. Внезапно ми хрумва нещо, намирам малкото несесерче с тоалетни принадлежности и бъркам в него. Вадя кутийка с масажен крем, който може би случайно си взел, но едва ли си подозирал за какво мисля да го използвам. Усмихвам се и загребвам от прозрачната смес. Разтърквам я между дланите си, а после обхващам члена ти и започвам да го мажа - първо тестисите, после все по-нагоре, достигайки до кадифената кожа на главичката. Чувствам го как леко трепти и постепенно се втвърдява, а аз не спирам с масажа, като се наслаждавам на неповторимото усещане. Ти все още спиш, а дланите ми вече са изгарящо нетърпеливи. Възбудата ме понася шеметно на крилете си, прехвърлям се внимателно върху теб, хващам члена ти и го вкарвам в себе си. Той потъва дълбоко - горещ и хлъзгав от крема. Спирам и поемам дълбоко въздух - само едно движение ме дели от разтърсващ оргазъм. Успявам да се овладея, а после бавно започвам да се движа. Не зная какво сънуваш в момента, но съм сигурна, че скоро ще се събудиш. Движенията ми стават все по-интензивни - не спирам, не искам да спирам. Усещам го... края... Отваряш очи и аз потъвам в тях. Познатата топлина обхваща сетивата ми, ти обхващаш с ръце кръста ми и заедно се докосваме до рая. А стоновете ни се преплитат с крясъка на чайките и шума на вълните...
- Добро утро! - отпускам се отмаляла и щастлива върху теб.
- Добро утро! - усмихваш се ти и нежно ме прегръщаш.
Не зная колко време е минало, защото дните се превръщат в часове, часовете в минути, а минутите...
- Да се изкъпем в морето! - улавяш ме за ръката и ме повеждаш към брега.
Няколко крачки и потъваме в примамливата му прегръдка. Морето разтваря хладните си покои и ни приема - нежно, внимателно и предпазливо - като среща на смъртните с безкрая. Отпускам се във водата, вълните разпиляват косите ми, а времето тече по-бързо от всякога.
Смрачава се, някъде наоколо свири щурец. Ти палиш сухите клонки в огнището и светлината на огъня озарява плажа. Гледам пламтящите съчки, които весело пукат и разнасят наоколо ароматен пушек. Миризмата му ми напомня детството - за онези далечни летни вечери, когато седях около току-що напаления огън, наблюдавах как баба пече картофи в жаравата и слушах приказките на дядо. Той винаги разказваше толкова увлекателно - говореше бавно, сякаш обмисляше всяка дума, а аз мислено се пренасях във вълшебните земи - там, където морето е тюркоазено синьо, а ситният пясък е с цвят на старо злато. Можех безкрайно да слушам за мидите със седефени отблясъци и перлите, които се крият във всяка една от тях. Често си ги представях - чисти, блестящи и съвършени...
Поставяш върху огъня потъмнялата от дълга употреба ламарина. Тя се нажежава почти до червено и аз нареждам отгоре едрите тъмни миди, които успяхме да уловим днес. Те започват бавно, с лек пукот да разтварят черупките си и соленият аромат на водорасли се понася във въздуха.
- Време е за пилето! - казваш почти тържествено, изсипваш мидите в голяма картонена кутия и махаш ламарината от огъня. Поглеждам импровизирания грил и избухвам в смях - пилето изглежда странно върху внимателно издялканата пръчка със заострен край.
- За пръв път ми е! - усмихваш се ти и го слагаш върху въглените.
Огънят вече е почти угаснал. Допивам последната глътка вино от малката пластмасова чашка и слагам глава на скута ти. Подухва лек ветрец, а небето е покрито с облаци. Усещам първите капки дъжд върху лицето си.
Отново сме в нашето убежище и се любим - задъхано и страстно, останали почти без сили. Някъде дълбоко в себе си усещам кратка пареща болка и знам, че е носталгия по настоящето. Все още съм тук, а вече всичко ми липсва.
Дъждът плющи и се стича по брезента на палатката, като образува малки вадички по мокрия пясък.
А ние се вкопчваме един в друг, като загубени деца и чакаме да изгрее слънцето...


Ден трети

Вълните с грохот се разбиват в скалите и солената им пяна почти достига до входа на палатката. Отвори очи и се огледа наоколо. Видя, че е сама и странното усещане, с което се беше събудила, я накара да се замисли. Припомни си всеки детайл от изживяното през тези дни и разбра, че изпитва тъга. Само след няколко часа щяха да си тръгнат от тук, за да се върнат в големия град - при ежедневните грижи и сивите делници.
"Няма да мисля сега за това"- реши тя и излезе навън. Земята беше студена и все още мокра, а поройният дъжд почти е отнесъл пясъчния замък, който построиха вчера.
Останала беше само една кула с прозорчета от мидени черупки, но и тя скоро щеше да падне. Понечи да я позакрепи и оформи отново, но се отказа. "Винаги така става с пясъчните кули"- мина й през ума, а после се загледа в стъпките, оставени по мокрия пясък. Водеха към скалите в южната част на плажа и тя реши да тръгне по тях. Не беше ходила досега в тази посока и разбра, че почти не познава малкия полуостров. Във високата му част имаше гора, а в подножието беше заобиколен от гъсти храсти. Някои от тях бяха голи и почти без листа - изглеждаха изсъхнали и полумъртви. Продължи нататък и погледна невярващо - в края на горичката, между две отвесни скали, се спускаше малък водопад. Направи няколко крачки и спря като закована - той стоеше под кристалните струи, а тялото му изглеждаше божествено красиво. Заприлича й на древна статуя, която бе видяла много отдавна в един музей и споменът за нея сякаш се беше врязъл в съзнанието й.
Свали със замах тениската си и застана до него под ледената свежест на водата. В първия момент дъхът й почти секна, а после постепенно по тялото й започна да се разлива мека топлина, тогава почувства прилив на сили, тъгата изчезна, сякаш никога не беше съществувала и тя се почувства възродена.
Стояха прегърнати под падащата вода, а слънчевите лъчи леко ги докосваха и топлината им сякаш ги изгаряше. Щеше да запомни този миг до края на дните си. "Благодаря ти, че ме благослови да обичам и да дарявам любов..."
Колата летеше с бясна скорост по магистралата. Малки светулки прехвърчаха наоколо, разкъсваха мрака и отново стана светло като ден.
А някъде там, далече, сгушен в топлите прегръдки на морето, остана плажът...