автор: LP_Fan

Aidi
От върха до дъното
От дъното до върха спирам
В средата забравих
В средата на моите приказки
Взети дълбоко от моята сигурност
Картината е там
Разумът няма да ми избяга
Но защо да ме е грижа

Има място толкова тъмно неможеш да видиш края
(Небесата удрят обратно) и шока от който неможеш да се защитиш
После дъжда изпраща мазни и разяждащи въпроси
Силно, силата на предложението
После с присвити очи виждаш ръжда и разяждане
И петно прах като светлина облива пода
И полива ръждивия свят на претенции
Очите се отварят и е тъмно отново

Движейки се наоколо и крещейки надолу-нагоре
Замърсяването върви като постоянен звук
Колелата се движат и залезът пълзи през
Уличните лампи, свързани с вериги и бетон
Малко парче хартия с картина се носи
Надолу по улицата докато вятъра спре
Паметта е също като картината
Когато хартията се смачка неможе да бъде пак така добра както преди

В паметта ще ме намериш
Очите горят
Тъмнината ме държи здраво
Докато слънцето изгрее

Сега ме хвана в движение
Върна приказките
Казвам ти че
Аз виждам всичко през теб