В паралелен свят живееш, моя обич,
стигаш ме, но никога не ме докосваш
и от самота сърцето ми е болно.
Моля те, ела ми тази нощ на гости!
Знай ще бъда много, много хубава,
ще те черпя сладко от череши,
в устните ми меки ти ще се изгубиш.
Тръгвай, каня те на първа среща!
Колко уязвим е жалкият ми зов,
като слънчев лъч във снежна зима.
Ще се натроша на късчета любов.
Ти не дойдеш ли... мен няма да ме има.