Търкулна се годината по склона на живота ми
и сипят се върху ми сребреещи минути -
в очите, във косите, а даже и в сърцето ми -
стаени, безсловесни, крещящи и нечути.
Усещам вече края й, а всъщност... е начало.
Е, малко си се чудя вярвам ли в това?..
Почиствам после прашното кристално огледало -
в очите си да видя следите от... света.
Различна бе годината. Светът - и той различен.
И аз бях част от него, и той бе част от мен.
Уж все съм си такава - ту страдам, ту обичам, но
не бе животът същия, бе нещо.. променен.
Дали за туй, че върнах се във себе си отново?
Открих, че има утре и даже след това?
За туй, че най-накрая разбрах, че наготово
не се разкрива никога пред никого света?
По мъничко от всичко... Не искам много. Стига ми
приятелска усмивка и глътка топлина,
надеждица - трошица, да стигат също силите
кокичета отново да сбирам във снега.
Е, хайде, тръгвай вече, Отминала Годино,
след тебе ще погледам и тъжно ще мълча,
а после пак напред... Ти вече ще си минало,
но идва, зная, друга - навярно... по-добра.
П.П. За всички Приятели, които намерих през отминалите години. За тези, с които ще продължим да бъдем заедно и през следващите. За всички онези, които ни карат да помъдряваме :)
Успешна Нова година да имате, сили в сърцата и топлина в очите :) Обичам ви!