автор: magiq02

Жената, по - чиста от морско солено,
я няма
Простихме се тихо - едничка прегръдка -
без драма.
Дори не видях успя ли да тръгне
със влака,
не посмях да й кажа, че никой, никъде
не я чака.
Онази жена те обичаше - колко вода изтече,
бе солта на живота ти - тръгна си вече.
Преди ден, на перон мълчалив
се разминахме...
Аз останах , а тя отпътува!
Не я викай така!...Далече е, не те чува.
Закъде се заястяга сега - не можеш
да я догониш.
Тя, кристалчета сол - ти, вода пресолена.