автор: malko

В пребледнялото небе
звездите губят смисъл.
Но кой
така притиска бравата
на моята врата среднощна?
На всичките звънци звъни?
Ах, НЕПОБЕДИМО силен е животът
за този,
който не се вкопчва,
за който времето не е грабител,
за този,
който в напевите на водата
заминава за Колхида,
за който те целува в розовия храст.

Звънят фонтаните на Рая.