...или как почна да ни се разказва играта...!
Седим и пишем . Бех твърдо решен да започнем с датата обаче не ми се получи .
Щото мина толко време откак да се наканим да пишем за процесите , че в резултат на което си изпуснах нишката и не си
спомням кое къде е и кое време сме!
А я има я нема трисетина зими . А от тех - като извадиш последните неколко , дето ги нема по никакав начин ,колко станаха ?
Колко точно -незнам, да не те те излъжа!Щото ,нали знаеш кофти да те излъжат,па дори от незнание.
Даже ако ме питаш от незнание да те лъжат е по кофти , отколкото да те излъжат например от знание .
.Ама как бе ! Некой не стига ,че не знае нищо, ама и да тръгне
да седи и да разправя ,че видите ли сичко му напълно е ясно .А после като не се окаже , ти вика -ти щоми верваш бе ,
не видиш ли че нищо не разбирам -и ти се хили по безотговорен начин.Демек немам отговор за нищо ,като едно бебе ! И то излиза че сам си си виновен . Ама ти ако знаеш отговора че задаваш ли въпроса, беее ?Щото.. , Ееей!
.Е!Да броиме по яйцата . Последните например се мислеха за тропически и по тая причина отлетеха на юг като се излюпиха .Щото за какви да се мислат . То и тука вече стана толкова напечено, като насекъде Минаха поне осем зими и сичките без снег И сега секи има право да се мисли за къв си иска!
. А като не знаеш какъв си, да не е по добре ! Оня ден детето вика:
-Тате ние вика Що за птици сме? -
А сега де !
Я ме виж мене !Когато се родих бях замислен да съм лебед ! От ония декоративните.ама лебед. Требваше да задоволявм декоративните нужди на обществото, но после Настъпиха процеси и в техен резултат аз се освободих от задължения .А и обществото се освободи от задължения към мене , понеже вече немаше декоративни нужди , а по- големи и сме квит. .
После? После бех две години едно канарче , като другите . За малко бех и гарга рошава и пъдпъдък и такива работи бех, обаче не се получи номера.Щото ти, ако примерно си учил за лебед , па даже и декоративен , без материална далавера за стопанството , трудно е да станеш ползотворно нещо друго .
.А..! Та детето ме пита :
-Тате ,Тате Ние, - казва -тате ,тате като Какви сме тате, птици?-така ме пита обаче аз му разбирам въпроса другояче.
Друго може да не разбирам ,но въпросите ги разбирам другояче ,нищо че то още не ги разбира така , както ги поставя .
- Ех Тате защо стана така ,Ех Тате! - така му разбирам въпроса аз другояче и ми става тъжно и ми се реве та две не виждам и ше пръсна . .
Понекога направо ми е жал да ги разбирам въпросите другояче и да ми се разказва играта, дето викаше един приятел ,който от зор излете за Канада .Та тоя прител така викаше докато беше тука. ,ама скоро си идва да се покаже , щото на тоя фон повече личи и още така си викаше. .Ти си ми приятел вика и си ги знаеме перата взаимно вика , нема кво да се лъжеме .Ти не ми гледай цветовете ,това е за заблуда на противника , на мене ми се разказва играта ежечасно ,нищо че там съм гъска по паспорт вика .На него аз му Вервам щото в един кафез сме отраснали и песни заедно сме слушали ,ама и да не се знаехме с него, пак щех да съм сигурен че е така . На един човек има ли да му се разказва играта , където и да отиде му се разказва . Е го е и аз нали бех сума ти години и нещо в следствие на промениете навънка.
Работих на едно чуждо блато там с декоративна функция да им задоволям на тех естетическите нужди ,заедно с жената .Нищо че не можем да летим.
Аз на тех им задоволявам естетическите нужди те на мене физическите ,в смисъл на храна/ ,за друго нема, па и жената беше с мене /
Работих ,хем нали там на таа длъжност ,и докато им вършиш работа и им задоволяваш нуждите те гледат като лебед нищо , че декоративен от тия дребните . След работа обаче -нем , какъв си ти бе пич .и те гледат гато гарга рошава .
И така ако си само да си задоволяш физиологични нужди а па да те гладат като неква се гарга рошава става , ама то не само това бе браа! .Лесно се засища воденичка и трудно душичка .Та знам до извесна степен като какво се изживявяа в такива моменти.
Много ти е кофти, начи хем да ти се разказва играта , хем да не разбираш думите !
И казах на жена - Айде казвам ,писна ми да съм бела врана и аз душа носим и така нататък . Тука ритам от глад душевно!- викам аз, а тя мига . В къщи и тарабите помагат ,давай да се връщаме по -лошо нема да стане .
Ама то стана . Единствено душевно съм по добре- щото направих опит.
А сега кво ?. Пера сме немали шарени ! А на некой требваха ли пера шарени ?.
Не сме можели да летиме ? А место имаше ли за летене ?
Зашо не сме се опълчили? Кой не се опълчвал бе ? А тоя кафез кой го развали бе!
Сам си бил паднал.Абе Я а се гръмнат .Ако не бехме го отворили сами щото ни стегна шапката отвътре.
Кой да го разбере ..Вие каа сте виновни щото не ни даохте пътна карта в живота . На мене таа карта пътна дето ми я дадоха за живота сега си чукам у главата ненужна .- Щото ни превозното средктво било нужното, ни посоката била обходимата. Оня ден го разрправям да едно лешоядче , приятелче .на сина. Стегна ни казвам шапката вътрешно и
направихме мазалото да влезем в крак с джунглата, като едно приказно начало и децата да не ги е срам от нас некой ден. .
Лешоядчето ме гледа тъпо и без да мига като некой ну имидж -Кой казва правий таукива несща самоу защо го стяга шапка? Сигорноу стеи имауи сериозна причинаа.Някакаув Ентерееис?- ми казва и окото му пак не мига .Нали разбираш ! Мамка им и на ну миджа и на таковата ...
Ама то изобщо може ли лешояд некакъв си да си представи че некой може направи нещо така без интерес , а само заради самата шапката?. Егати шапката ! Ако не ставало въпрос за мърша некаква , ставало въпрос за много мърша некаква ! Никакъв интерес нямахмеееее пичч Ама никакъв .Яд ме е .
От ония дни малкото пак седнало да пита :
- Тате защо казва на тебе ти такава малка човката.?
-За да не дигам много шум!Малчанието е злато бе !
- А аащо ти е такава дълга шията и си толкова бел!
Знам защо, ама нали е дете ,не моем да му кажем истината и му викам :
-За да се извися над тинята , и да се слея с небето, да се откроя .-викам му
- А защо не ловиш риба с тая дълга шия ,бе тате!Като другите птици ,а?
Ти кво ше му кажеш на мое место ,а?Обаче не си мое на мое место пич...
Е тека и не можах да се сетим как да започнем да пишем тая работа за процесите
обаче нема се откажем ! Щото сегашните запъртъци немат имиж от къде тръгна таата работа с тиа такова и каква им е на тех почвата у нас . !...
Засега свършвам щото имам да мътим ...
*********************************************************************