автор: sradev

вчера

Нещо черна ми излезна шапката-невидимка. И с две дупки за очите. Само дето неокомплектована. Нито пуцалото, нито колата. А без комплекта тя не действува.

Кьопави са ми ръцете. Не съм я изплел както трябва. Ша земът да мъ сочат ората, чи одя на дунанма саде с една шапка.

Труден е чарът за незабелязване. Ако не е униформа, то нещо, дето цялото внимание да събере - я отврат, я отшия. Я да й зашия едно пауново перце. Ами да си го бях отскубнал от свинята Кси. Прибирам шапката в торбата за по-добро време.

Тъкмо навреме, та да видя, че съм достигнал до галактиката на Макромегас и Микромегас. Ето ги, седят си на една луна и си режат ноктите. Пак ще правят подслушвателни устройства... Много са секретни - разговарят само на неутринна вълна и то през куп за грош. Като ме видяха - пиу-пиу и се изпариха. Включих рендето за надничане, а те зад тъмната материя се покрили. Тайнствени, значи. Качих се в надпространството, а те били отишли да обядват раци. Пийват си винцето и одумват земята. Ще да им е празна галактиката, ако си нямат друга работа.

Така и така съм тук - да надникна какво правят дядковците. Седи си на една пейка на двора Пантагрюел и си брои пръстите на краката. Като стигне до 31 и им обърква сметките и почва отначало. Та по този случай ругаеше безобразно, по Толстоевски!

- Здравей дедо Пантагрюел! Как я карате двамцата? Дека го Гаргантюа?
- Отиде с едни ирландци да налови малко бели китове за закуска.
- Че какво стана с вашата лодка?
- Продадохме я. Кюфтетата ни се разболяха, та лекарство трябваше срочно да вземем. Ама сега сме инвестирали в една сигурна фирма - "Кети-Кит" и ще се напечелиме. Че иначе котки и кучета ще дерем.

По-нататък се виждат и братовчедите на хекатонхейнерите. Единият нещо маха с единствената си ръка - кани ме. Приближавам внимателно, че откакто заключиха времето в титанова кутийка, не се знае от коя страна ще ти обърнат гръб. Така си и мислех - единият се опитва да ми мине зад гърба. Започнаха да се напъват. Бързо скочих, прескочих ги, ама не съвсем - пак ме оплескаха пустите му стокраки. Поизпрах се в една временна река и бързо назад! Току-виж баба Тера земе, че ми изскочи под краката. Както са я изпохапали бълхите ще го тръшне на молби и плачове. А откъде да намеря Пари за една дезитератизация?