автор: lale

(На А. Д.)


Идваш
с прибоя на вятъра...

когато сенките
изваяни в камъка
оживяват

а тишината
разсича съзнанието

любим се...
черно-бели птици
оригами

на ръба
между реалностите

където
падат късове
време

и се превръщат
в струйки пясък...

там, на костенурки
под стъпките
заравяме думи

и ги обричаме
на вечно безмълвие

а утре
по новолуние
е последният прилив...

след хиляда години
нечии длани ще ни открият

вкаменели букви
върху клепач
на мида