автор: Pipilota

Знаеш ли какво ми се случи днес?
Срещнах мисълта ти за мен
В подлеза на някаква гара.
Не, не се припознах. Само че
ми стори някак ужасна и стара.

Беше седнала на ръба на очукана пейка.
Пиеше въздух със сламка от празна бутилка
И в скута си мачкаше шумно жалейка,
На която с перо без мастило си беше написала
„Край! Стига съм търсила поводи за оставане!
Няма надежда и нищо за даване."

Местото до нея бе празно. Поседнах.
Обърна глава и очите погледнах.
Полази ме студ.
Този поглед не подлежи на забравяне -
Толкова стар и на дупки от изхабяване.

Мисълта ти за мен стоеше в подлеза на гарата
Без пари за билет и без вярата,
В която ти сам ме убеждаваше някога.

Прегърнах я силно, заплаках.
Какво можех да сторя? Безсилна съм.
Исках без думи да й покажа,
Че посока винаги има някога, някъде.
Само да смени притежателя ...

Тя естествено не повярва
На моите думи и права е.
Пожела ми „Приятно пътуване!"
И за миг се изпари като дим,
Оставил след себе си мирис
На старост от изхабяване.

Твоята мисъл за мен.