автор: silence

Беше преди година.

Видях го случайно. Както ми шареше погледа насам-натам и изведнъж привлечен като електрони от магнит се спря точно на него.
И тогава се случи. Бях разтърсена из основи. Ядосана бях, че се влюбих като ученичка в студент, а още повече се ядосвах, че позволявах това да ми се случи въпреки опитността ми. Ами така де - минаха дните, когато безрасъдно позволявах на разни подобни чувства да изпълзяват като пепелянки от гнездо и да превземат ума ми.
Водена от желанието (единствено то ме изпълваше), а разума беше отишъл да търси помощ навярно - минах уж случайно край него и чух как един младеж го представя. Името му беше много благозвучно, някак си религиозно...или пък езическо?! Представях си как оформям устни за да го произнеса, как звуковете се търкалят из устата ми, как звучи, как топлия ми дъх го носи из пространството...
Няколко нощи не спах! Не можех да позная себе си - да се влюбя така!!!
Невъздържаността ми ме доведе до там да издиря интернет-страницата му и дълги часове да се наслаждавам на снимките му.
Лошото стана когато мъжа ми се усъмни. Гледаше ме подозрително и аз (след като приспах децата за да не стават свидетели на емоционалните ни изблици) - неспособна да задържа бликащите като Ниагара чувства вътре в мен - му казах. Той ме погледна тъжно със зелените си очи и попита "Сигурна ли си, че имаме нужда ТОЧНО от това сега?" Бях неспособна да отговоря - разума казваше "не", а чувствата... ЧУВСТВАТА те крещяха "ДА, ДА!!!!"

"Не виждаш ли, че старата любов започна да хваща ръжда"- опитах се да се оправдая.

Той помълча малко, звънна GSM-a, стана и каза "Отивам на работа". Останах сама. Грях ми на душата, но не мислех за мъжа си и неговите чувства. Пред очите ми беше ТОЙ - ДРУГИЯ с неговата осанка - мислено си представях снимките от нет-а и се ядосвах, че не се сетих да си принтна някоя.

Обсебена съм вече цяла година. Помогнете. Извадете ме от това състояние. Ако трябва ще ходя и на врачка. Не мога да си позволя да продължавам така.

С времето болката по него не отшумя, както се надявах. Така и не можах да свикна с мисълта, че няма да го имам в скоро време мечтания хладилник WHIRLPOOL ART-666