автор: dubrav

То беше лято.
Барселона.
Направо - Ганьо на море.
Помъкнали сме два бидона -
ракия, водка…
И мезе.
На плажа нощен пеем дружно,
и пием.
Кой до колко носи.
А местните - аборигени,
ни гледат като ескимоси
То пясъка им… прахоляк!
Но господ толкова им сипал.
И всяка нощ, със страшен трак
с комбайн ни триеха следите.
Пресяваха го всяка нощ,
но пак не мязаше на пясък.
А ние, със балканска мощ,
срещу комбайна им крещяхме.
С бунтовното "No pasaran",
го спряхме, стиснали по бира.
И стреснат,
да не станем зян
шофьорът слезе от кабината.
Ние много му се смяхме,
на прашния им плаж голям,
а той мълчеше безучастно,
загледан, сериозен, ням.
И беше много, много смешно,
край Средиземното море,
когато тихо ни запита
"Къдеее сте тръгнали, бе?"
Разсмях ли ви със тази случка?
Или...? Или…? Или...? Или…?
Завърнах се благополучно.
Но във устата ми горчи…

Конкурс "Очи за себе си", I място