автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам /Тя и Той/

Шеста глава. Сексуалната идентичност е дискусионна област


1.

-Има автори, които застъпват становището, че хомоеротичността е всеобща и се разпростира, както върху мъжете, така и върху жените и като доказателство привеждат огромен фактологически материал. Според мен - натърти той - всичко това не води до осветляване на въпроса за човешката идентичност, а го замъглява като налива вода в мелницата на идеологията, която работи в интерес на деградационния процес.
- А според мен пък, хетеросексуалността не дава автоматичен отговор на въпроса за човешката идентичност. Хомоеротичните и полигамните хетероеротични могат да бъдат разглеждани като разновидности на еднородно отклонение - подкрепи го тя.
- Аз не приемам позицията на хора, които се обявяват за специалисти по сексология, когато твърдят, че съществува сексуално желание на мъже към мъже. Говоря за прецизна терминология, а не отхвърлям явлението хомосексуалност. Коректната терминология е неприложима към инверсиите и инвертираните. Жертвите на нагона не могат да бъдат подведени към хората които имат нормални желания. Но тук пък кой може да каже кое е нормалното сексуално желание? - каза той с разбиране и убеденост в правотата на думите си.
- Може би затова съществуват учения, които поставят въпроса да се борим срещу желанията чрез контрол върху потребностите - допълни го тя.
- Признаването на нагона за универсален, има за цел да оправдае разглеждането на човека като страдащо и безпомощно същество, раздирано от нерешителност и страх, и търсещо в смъртта изход от неразрешимите си проблеми - каза той с лека ирония по отношение на авторите, които застъпват това разбиране.
- Аз разглеждам нагона като деформирана страст, която властва над индивида, чрез превръщането му в жертва на неутолимата жажда, което вече е перверзно - отбеляза тя с намерението да внесе ред в разбирането по обсъждания въпрос.

2.

- Изразът "хомосексуална идентичност" е логически противоречив и затова неверен, но разработването му обслужва псевдотеории по въпроса, които функционират в обществото като идеология, т.е. като лъжа - отбеляза той и я погледна, за да разбере какво впечатление са произвели думите му.
- Нормалната сексуалност се развива във формата на моногамното семейство, легитимирана от любовта на съпрузите, цъфтяща като споделена интимност в несекващия поток на взаимността им - каза тя с явното намерение да го покрепи в разсъждението му.
- Аз правя разграничение между "сексуалност" и "еротичност". Тук "инверсия", "еротика" и "перверзия", при всичи уговорки, които могат да се направят, се използват като синоними - каза той с явното желание да доизяснява въпроса.
- По такъв начин ти ясно разграничаваш нормалното като несъвместимо с отклонението - каза тя, доволна, че може да го подкрепи.
- И още нещо! - побърза да добави той. - не трябва да се подхранва илюзията, че отклоняването от нормалното и възстановяването на нормалността са равностойни и автоматични процеси. Нека да се знае, че връщането към нормалното, ако веднъж си допуснал инверсията, е невъзможно. Стремежът извратеността да се утвърждава за нещо нормално, разкрива лицемерието на съвременната безнравственост.
- Някои автори разглеждат драмата на хомо-инвертираните като свързана с това, че те били малцинство и следователно съдбата им зависи от погледа на хетеросексуалното мнозинство - каза тя, за да направи постановка на един друг въпрос.
- В издаваната литература логическите противоречия са много често срещани. Как гледаш ти на това? - попита с интерес той.
- Според мен, ние говорим по въпрос, който разкрива една от дълбоките съвременни драми на обществото, а логическите противоречия, като арсенал на идеологията, разкриват неговото лицемерие, апелиращо за разбиране, за съчувствие, за равнопоставеност, но не и за решителна промяна на съществуващия обществен ред, възпроизвеждащ инверсията като своя устойчива страна - каза тя спокойно и с пълното разбиране, че нещата не могат да се променят.


3.

- Мъжката природа не се отъждествява с хетеросексуалността, а с моногамната хетеросексуалност. Разликата е съществена - каза категорично той. - В първия случай, човек затъва в пипалата на нагона с всички произтичащи от това последствия, докато, във втория случай, еднозначно се отива в лоното на любовта, където може успешно да се търси и да се открива човешката идентичност.
- Много автори, в това число и болшинството от самотните жени, изповядват разбирането, че да си мъж значи да не си импотентен с жените... И това се разглежда като традиционна мъжка природа - каза тя с неподозирана за нея критичност.
- Твърденията, че отрицанието е типично за мъжката или за женската природа се нуждаят от прецизиране, защото човек се утвърждава, отричайки - посочи той и добави, посочвайки и конкретни автори: - Разделянето на света на мъжки свят и на женски свят и механичното противопоставяне на тези два свята, води до една безкрайна баналност.
- По-характерно е за жените да реагират чрез отрицание, което означава, че те повече са ангажирани с различни дейности, в които трябва да решават многобройни практически въпроси - каза тя със самочувствието, че решава някакъв нескончаем спор. - Но и женското отрицание в сферата на сексуалността е така многообразно, колкото са и самите жени и затова трябва да се говори конкретно.
- Има един вид отрицание, което е характерно за зрелия мъж, отричащ чрез утвърждаване на позитивната тенденция, отхвърляща категорично еснафския негативизъм - посочи той с нескрита доза самочувствие.
- Елизабет Бадентер в книгата си "ХУ на мъжкта идентичност" възхвалява "опъващия" и определя "опъвания" като пасивен и затова като хомоеротичен, докато нещата стоят точно обратно. Активен е този, който предизвиква действието, а пасивен - този който изразхода енергия. Но опъващият, освен че е сексуално пасивен и именно затова, той е и извратен, докато опъваният може да остава емоционално неутрален и, по силата на това, да бъде в по-изгодна позиция за ресексуализация от другия "герой" - каза тя с известно съжаление за тази авторка.
- И аз не съм съгласен с тази авторка, когато разглежда мъжката чувствителност като проява на женска характеристика - подкрепи я той.
- Чувствителността е универсална характеристика, а това, че голяма част от хората са увредени емоционално и дори умишлено се увреждат е един от глобалните проблеми на съвременното общество - каза тя с определена тревога.