автор: Eilsun

Прегърбена нощта ми закуцука
и се изгуби в края на алеята
Унило вплитам сетните лъчи в косите си,
докато други, жадни за живот,
прахосват светлината им във бързане.

Завиждам им... Завиждам ли?
Кога последно се препъвах в надпревара?
Какво догоних? И какво пропуснах ...?
Би трябвало да съм забравила
пейзажи, пози, жестове, очи...
И думи, удавени в други думи,
неистово нуждаещи се от значение.
Но още кътам в себе си на склад
ненужните детайли от гонитби
и очи, които всичко знаят. Така уморени...
Смрачи се. Местя свещите в дома си,
за да подготвя обстановката
за духовете, дето всяка нощ дохождат
и чувам ги на долния етаж как крачат...
А сутрин проветрявам след престоя им.
Прозорецът ми смига на дървото,
което цъфна за тревога на комшиите.
Запролети се. Май е време да почистя
да хвърля всички спомени в камината,
да пусна вятъра във стаите
и да възвърна сетивата си...