автор: vania_vasileva

За червейчето Дрънко

Лазо, стар и препатил земен червей, си имаше мисия в живота - да разказва на малките червейчета за света Отвън. Само той помнеше вкусът на земната твърд, грапавото усещане на пръстта, трапчивият мирис на разлагащ се листак.
Дрънко пък беше напористо малко червейче с амбиции са смае червейската общност. Дам, той постоянно търсеше начин да изпъкне, да не се слива с топката червеляци… Та това се научи да си стои прав на главата, то това остроумия и стихоплетстване, лазене стил "човешката" и "малка яма"….. Младите червейки бяха възхитени! Но на Дрънко това не му стигаше.
Един ден младият юнак прилази с уважение до Лазо и се престараши да го попита:
- Какво е Навън, как да стигна там?- Лазо зацъка неодобрително. Помнеше той, помнеше, всички онези млади червеи, които тръгваха и никога не се завръщаха.
- Какво има вън ли? Навън е светло, има листа и хумус, гънките ти се отриват в грапавата земя, а ти можеш да пориш твърдта с тялото си. Навън пътуваш, но не можеш никога да се завърнеш.
- Как, кажи ми, о, премъдри, как да излезна навън?- Лазо се вгледа в очите на младият червей - там гореше пламък, той беше истински вярващ…
- Светлината ще те порази…ти трябва да лазиш нагоре, все нагоре, да достигнеш върха на нашия дом. Когато светът се разтвори и светлината те погълне, се хвърли напред - към новото, Навън!.
Дрънко тръгна веднага на път. Не жалеше нищо от себе си, нямаше умора и покой. Накрая достигна върха на Дома. Но там беше пусто и тъмно. Дали Лазо не бе го излъгал?.. Съмнения загризаха душата на червейчето. То обаче се изправи и рече:
- Аз вярвам и ще чакам! - тогава светът се разцепи. Плисна ослепяваща светлина. Сърцето на Лазо щеше да се пръсне от вълнение. За него започваше един нов живот!
…..
- Ама че червей! Виж го бе, тате! Сам се навира в ръката ми!
- Червей като червей! Бодни го най - сетне на тази кукичка, ние рибари ли сме или друго?

Поука: Не за всеки е добре да излиза от "кутийката"