На Брайан Адамс
и на Сайм
Когато срещнеш истинска жена,
мъжа у себе си откриваш
и знаеш, че е тя една -
мечтите си чрез нея ти постигаш.
А срещата ви става в тъждество,
в което се лети от двама,
открили свойто естество:
жената - мъж, а той пък - свойта дама.
Не си безпомощен в нейните ръце,
защото тя е твойта сила,
с която правите едно сърце,
разбиращо, че тя е мила.
Обичам те, Царице моя
и ти разбираш туй бъзмълвно
чрез пламъка, пораждащ зноя,
че там - в душата ти, е пълно.
Не трябва нищо да й казваш,
а още повече на други,
защото всеки миг показваш
какви да бъдат всичките съпруги.
Въпросът не е в миналото време -
дали си някога обичал
и радост как от нея да се вземе,
а как в чистота с любов си тичал.
Запазил ли си този миг,
събрал от всеки дял,
чрез който всеки неин вик
те прави да си цял?
Когато тя ти каже:"Мили!"
сърцето ти в обич оживява,
че двамата сте радост пили
и всеки другия го преживява.
Доверието в любовта е пълно -
един на друг взаимност подарили
и туй разбира се безмълвно,
защото ви дарява свежи сили.