автор: vania_vasileva

Малкото змейче Рошко беще много самотно в тази коледна вечер, в която се случиха толкова много приключния. Мама и тати Змеюви бяха на работа и както всеки път гонеха някоя неродена мома, опитваха се да изядът третият син или помагаха на Баба Яга в разтребването на еднокраката къща.
Ласи отново беше избягала, елфите се гавреха с джуджетата и на никой не му пукаше, че Рошко е сам вкъщи и то на Коледа... Е, имаше и едно изключение, но змейчето даде ясно да се разбере на досадника, който се опиваше да влезе през комина, че макар и да е малък пламъкът му, може доста добре да запали всякакъв номер гащи...пък било те и червени.
Та точно в онази нощ му стана толкова мъчно на нашия герой, та дори засмука крайчето на триметовата си опашка, а толкова отдавна не го бе правил!Майка му често обичаше да повтаря, че вече отдавна не е на петстотин години и да престане с детинщините,'щото, току виж, от постоянната влага хубавата му изумрудено-зелена кожа пожълтее или по-лошо - стане на петна. Пощрака с дистанционното, таейки плахата надежда, че все по някой от каналите ще тече нещо забавно, но уви! Даваха единствено и само романтични, весели истории с хубав край и никакъв кеч...
И точно тогава се замисли какво му бяха наредили изрично да прави или не , защото, няма нищо по забавно от това да откъснеш забранения плод. Списъкът беше доста дълъг, но определено изкушаващ : да киха единствено и само в камината или в огнеупорната си кърпичка, но в никакъв случай в лицето на госпожица Злонравна от змейската градина; да не дразни домашният птеродактил на сем. Флинстоун; да не взима ябълки от Снежанка или майка и; да се облича дебело преди да посети Северния вятър и не на последно място - да не ходи по толкова неприлични и опасни места като "Вещерското Сборище", "При самодивите" или пък при Дон Кихот. Забраниха му и да се опитва да контактува с орисниците, добрите феи и предимно с Кръстницата, но той се изхитри и запомни номера на телефона и.
В така създалата се ситуация прецени, че имено сега е моментът да звънне на жената. Все пак, тя носеше някаква отговорност за Рошко, пък и след като по погрешка превърна Пепеляшка в тиква, нямаше много желаещи да прекарват времето си с нея.
След като реши какво да прави, Рошко си наметна топлото лилаво палтенце и си зави шалчето с ресните. Излезна, заключи и отиде до ъгъла, където се намираше мотела "Дядовата Ръкавичка" , който, както винаги, бе празен, и се обади от уличен автомат на номера.
-Алоу-у-у! Тук е стаята на тайните! За да попаднете на страстна африканска магесница, натиснете 1. За да отключите девствения пояс на Шехерезада- 2. Ако си падате по групови забежки с рицарите от кръглата маса-3, а ако искате разгадаване на съдбата си, или просто рецепта от наръчника "101 начина да превърнеш някого в тиква"-4.А, да! ТУК НЯМА НИКАКЪВ ХАРИ ПОТУР, перверзник такъв!
-Какво е первазник, лелче?
- Ау! Рошко!! Ти ли си лелинко? Я кажи, ти ни си ли малко малък да звъниш на импулсни телифони?
- Как така импулсни? Ами слушалката си стои съвсем спокойно...
- Ниш'то, бубе! Какво искаш от лелинка,а? Да ходиш на бала?
- Ама не преобразен като тиква...
- Е,ти пък сега! Това си бше грешка на Пепелинка-да не беше кихала. Как да е - нъл знайш процедурата?
- Аха!
- Приеми я като коледен подарък...
Лелчето прасна телефона. Изведнъж се чу едно "Пуф!" И пред него се материализира най-странното от всички индиански божества.
- Хау,зеленокожи!-пред Рошко стоеше хърбаво, кои знае защо наметнато с пончо човекоподобно (бизоноподобно) същество, което смучеше със финес от тънка папироса и му се хилеше.
Пафкащия Бизон му връчи компект "Направи си сам- магия за бал" и се разтопи в ново смърдящо облаче.
-Да не кихам, да не кихам...-шептеше Рошко, докато гълташе приготвената отвара. Мина минутка. После две. Нищо. А-а-а-а нищо! Изведнъж главата му се уголеми, очите му заприличаха на прозорци(и то изрисувани), езика му се разтели и наподоби персийски килим, а в ушите му закънтя музика. Рошко все пак усети тръпката на коледния бал- самият той се превърна в такъв... По небцето му танцуваха в захлас млади и влюбени двойки. Чуваше шепота на майките, които злобно обсъждаха тоалетите на чуждите щерки. Димът от пурите не го дразнеше, но мехурчетата от шампанското го влудяваха от гъдел, а нямаше как да се почеше...
Цяла вечер змейчето горчиво съжаляваше, че послуша лудата си кръсница. На зазоряване усети най-сетне, че магията губи ефекта си. Постепенно той се сви до нормалните си размери и почти пиян от алкохолните изпарения се прибра вкъщи.
- Май трябваше и да не дишам -промърмори змейчето и се стовари в леглото. Когато мама и тати Змеюви се прибраха, завариха едно три метрово змейче, чийто език странно наподобяваше по окраската си персийски килим...