автор: estela41

Ти в съня ми ела, ще те чакам, сега
ще започнем живота отново
и от извора зноен на младостта
ще отпия нектар; не отрова.

И когато предложиш ми свойте крила,
няма сляпа от теб да избягам;
ще ги сложа, ще литна със тебе в нощта
и звезди в твойте шепи ще слагам.

И в гальовната песен на твойте ръце
ще вплета свойте пръсти немилвани;
ще целувам очите ти, с щедро сърце
ще призная: обичам завинаги!

Вън почуква денят, ръси светли стрели,
мойте мисли крилата прибират си.
Беше тя - младостта, сън е днес любовта
шепа жар тя остави подире си.