автор: himik

      (на Г.Давидов)

В безветрие пропаднаха
                            тревожни
                                                дълговечия,
Уплашени-се разлетяха
                            с писък
                                              ветровете....
Прокудената болка
                            пръска многоцветия-
В безсънна нощ
                            превръща се
                                              живота ни....

В безоблачните дни-
                              изстрадана утеха,
застива вечността
                              в безкраен
                                                       миг,
а краткотрайното
                              човешко безразличие
в забравата
                         на времето
                                                разтваря
                                                                самотата ни....




Забележка:  написано в младежките години