автор: Marta

Човекът вървеше бавно и видимо търсеше нещо. Оглеждаше вратите на къщите от двете страни на тясната пресечка. Сакото му беше тънко за сезона, но сякаш студът не проникваше под лекия плат. Сумракът тежеше осезаемо от мокреш. Пръскаше неприятен, ситен дъжд, който припираше крачките на случайните минувачи.
Човекът се спря пред врата със занемарен вид. Погледът му се задържа върху табелата над горния праг "Още по - едно" гласеше надписът. "Тук е" - помисли той и уверено натисна дръжката.
Сумракът вътре се различаваше от този отвън само по гъстия, тютюнев дим, който се стелеше ниско и придаваше призрачен вид на няколкото души, насядали около 3 - 4 маси. В дъното имаше груб тезгях, зад който се забелязваше неясен, изправен силует. Човекът се насочи право към него. Седна на едно високо столче, поръча си една бира. Палейки цигарата си се обърна към силуета, оказал се висок, мършав мъж с уморени до червено очи - Търся един господин, казвал се Време. Упътиха ме насам, разбрах, че изпълнявал някои специални поръчки. Тук ли е в момента?
Барманът направи знак с ръка към масата точно до вратата. Човекът остави банкнота и се запъти към посочения субект. Седна на единствения свободен стол. И заби изпитателен поглед в лицето отсреща. Време се оказа видимо спокоен човек, на една неопределима възраст, имаше широки рамене и гъста, причесана назад коса. Лицето му беше отпуснато, с тънка уста, патрициански нос и леко раздалечени, внимателни очи. Имаше някак несъвременен, римски вид. Напомняше глава на статуя от епохата на Август.
- Търся ви за една специална услуга - проговори човекът - Препоръчаха ви. Разбрах, че сте най- добрия в бранша. Чисто и без проблеми. Съвсем професионално. Заплащането както се договорим. Една кучка ми трови живота от известно време. Не мога да се оттърва от нея. Много е натраплива. Все съм си имал работа с кучки всякакви, но тази няма равна. Мамата си трака. Разбрица ме отвсякъде. За да прибягна до вас, разбирате, че ми стори черен света. Искам си предишния безметежно скучен живот, сивото си ежедневие и всичките си обичайни проблеми. Искам си всички препъникамъчета и ядове. Умората вечер, умората сутрин. Откак ми е влязла в живота нищо нормално няма в него. Изяде ми битуването, еснафлъка ми погреба. Трябва да я убиете, ликвидирайте я , моля ви.
Време погледна втренчено човека, който надничаше умолително в очите му и попита - Коя е? -
- Любов се казва - отговори му клиентът.
Килърът се отпусна назад в стола си и се подсмихна ехидно.
- Знаете ли, колко преди вас са искали същото, в колко подобни места съм изслушвал същите думи, какво ли не са ми обещавали. Нямат изброяване богатствата, с които са били готови да ме затрупат. Не че ми трябват богатства, аз си ги имам - всичкото време на света. Но нямам тази сила да убия Любов, тя е една ужасно жилава кучка. Безсмъртна е. Вече и не опитвам, провалих се в първите десет милиона опита и съм я оставил на мира. Безплатен съвет от мен - оставете я и вие, когато поиска сама ще си тръгне, стига да не сте и слабост.
Човекът стана от масата с празен поглед и излезе под неспиращия, бодлив дъжд, не го забелязваше както и на идване. Последната му надежда да се справи с Любов бе погребана.