автор: dexoster

По разни мелодийки...

Вървя по улиците бавно
замислен за изминалите дни
усмивки платонични вред раздавам
но тъжни са печалните души.

Аз вярвам в тебе
няма суета
усмивка нежна
ще ти подаря.
Горчива песен
ражда се тъга
от бивша есен
с нея ще умра.

Рисува детското у мене
с моливче цветна красота
мечти увиснали във времето
градят измислена съдба.

А в този град, отминал
живота - вечен листопад
и всеки тук се е разминал
с мечтанията вятъра отвял

Аз бях до тебе
вместо идеал
изпивах време
в себе си събрал.
Горчива песен
ражда се тъга
рисувах буден
скитащ из града.