автор: himik

Когато Луната разстила пътеки
в душите самотни край морския бряг
и пръски солени целуват нозете
на бдящите фарове в нощния мрак,
под звездния купол кръстосват се сенки
на влюбени гларуси нейде далеч,
и крясък на чайки
тревожно отеква-
притихват вълните
          със устни разпенени
     родили отново Богинята елинска
призвана да властва със страст и любов,
да слива сърцата
          в изгарящи рани
превръщайки в пепел
          несбъднати блянове.....

Тогава...разрошени мисли
в съня ми нахлуват...
     разкъсват вериги...
          разбиват стени...
развихрят се...тъпчат..със зъби проскърцват
     и вият от болка...
          и сплитат възли...
отчаяно мятат отровни послания.....

но бързо притихват-сломени...безсилни...
     и кротко отлитат към други души...