Когато Луната разстила пътеки
в душите самотни край морския бряг
и пръски солени целуват нозете
на бдящите фарове в нощния мрак,
под звездния купол кръстосват се сенки
на влюбени гларуси нейде далеч,
и крясък на чайки
тревожно отеква-
притихват вълните
със устни разпенени
родили отново Богинята елинска
призвана да властва със страст и любов,
да слива сърцата
в изгарящи рани
превръщайки в пепел
несбъднати блянове.....
Тогава...разрошени мисли
в съня ми нахлуват...
разкъсват вериги...
разбиват стени...
развихрят се...тъпчат..със зъби проскърцват
и вият от болка...
и сплитат възли...
отчаяно мятат отровни послания.....
но бързо притихват-сломени...безсилни...
и кротко отлитат към други души...