автор: vania_vasileva

-Синът ми е голям мърляч. Все се оправдава с многото домашни. Ама що ли ми и трябваше на мене да го карам да учи език! Да гобях оставила да си троши главата в някой техникум! Ей на, оня ден намерих под леглото чифт мръсни чорапи поне на един месец. Кой знае, нищо чудно там да е възникнала някоя нова форма на живот...

....
-Колко пъти да ти казвам, че такова нещо като Хора няма! Те не съществуват, а всичко това са само суеверия, с които плашат малките ботчета... Хора та Хора! Де се е чуло и видяло млекопитаещо разумно същество на два крука, което не само че е всемогъщо, ами и му е хрумнало да създаде Всичкото за един времеви срок? Те такова чудо няма в битието, а ако имаше, сигурно щеше да се саморазруши от ужас при вида на розовите си прусти и крука. Това са само митове и суеверия на стария режим...
- Да, ама госпожице Дву-главна, баба казва, че...
- Промили са и мозъците на баба ти! Така е като слушат разните слухове от Деграсис 8 за "Човешко присъствие", а са открили единствено някакъв побъркан бот с мания за величие, който твърди, че усетил свръхестествен дъх във врата си.
- Ама няма как да оспорите факта, че ако Той беше плод на ботова фантазия, едва ли щеше да има таквиз странни крайници, като е толкова по удобно със сензорни допти. А как ще обясните древната езическа молитва : ".. и опази ни от Твоя Ариел, от Твоя Вениш, нека гневът Ти не ни включи на програма с центрофуга..."
- А сега ако ми кажеш че вярваш и във вечното отвъдно наказание в Перялната ("с 8 основни функции"), и в тъпотиите за Анихилиращия Препарат на Човека ("с дъх на пролетна радост") просто забрави за стипендия в научното поприще! Тези суеверия трябва да се унищожат, да се отритнат от младите ботчета, които искат да еволюират някои ден до Х-боти. А ти искаш да еволюираш, нали?
- Да госпожице Дву-главна, ама ми трябва стипендия, 'щото мама има цели 5000 други деца, пък татко, с тази негова заплата на Кърпач на дупки, за никъде не е...
-Ах, Буду-руду, с тези твои наклонности към галаметафизичното привличане пътят ти е открит към професионалната трансформация...
.....

-Още едно кафенце? Не? А, та докъде бях стигнала? А, да! Е та Иван направо ми къса нервите с тази негова стая... ама ще го науча аз на ред това момченце! Ония чорапи му висяха сумати време под леглото... само не разбирам как така не изпълзяха от там в опит да установят контакт...
...

Старият Х-бот гледаше с умиление свото поредно 863-но отроче. Може би някой ден и то щеше да еволюира като татко си в научен бот. Буду- руду, макар вече и на преклонната възраст от 3 цикъла, все още помнеше госпожица Дву-главна, която първа му разкри тайните на света. Но той задмина своя учител и дари на ботството най- важното изобретение - патотелескопа , с който разкриха влакнестата структура на Всичкото ( с което зарадваха поддръжниците на древната вяра за Човечеството), и с когото изследваха космическото пространство извън собтвената им тепсия. Роди се идеята за първоначалното изпиране, последвано от разко свиване на Тъканта и радиоактивно омирисване,което пък роди и идеята за възникване на живота от някаква супа .( Тук вече жреците не бяха съгласни - те считаха, че ботството се е появило от веществото, което Човекът грижливо пазел под нуктите на долните Си два крайника...) .
Сега целият свят бе приковал доптите си в неговото 129 Х-ботче - Гало-Рун, който наблюдаваше някакво странно смущение в дълбините на Всичкото...
.....

-Слава Богу, след още една седмица се сети поне да ги накисне тези чорапи, а утре ще ги пусна на по-силна програма...
.....

Гало-рун бе във възторг. Най - сетне бе намерил потвърждение за теорията на баща си за прането, свиването и цикличната белоснежна анихилация на света. На снимките от патотелескопа се забелязваше постепенно приближаваща се ивица от Нищо. Тя щеше да застигне и тяхната система, да погълне и тяхната тепсия, но едва след милиони, милиони цикли. Да му мисли тогавашното ботство...

................................................................................................................................................

Бог бавно се наведе и простря светлата Си ръка под леглото. Днес бе отново ден за пране...