автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам /Тя и Той/



Пета глава: Сексуалната идентичност като закономерност на живота


1.

Колкото повече навлизаше в проблематиката на сексуалната идентичност, толкова по-ясно осъзнаваше и перспективата на по-нататъшната си работа по въпроса.
Още преди години, чрез списанието, което започна да издава, издигна идеята за написването на книгата "Живот", запленен от древната притча и разбирайки, че това е преди всичко практическа задача, която може да се реши от онази общност, която я възприеме като своя цел.
И започна - със списанието, което кръсти така: "Живот", с книгите, които издаде, с публикациите в Сайта на Интернет "ХуЛиТе", но пишеше не само по конкретни поводи, а и това което пишеше бе ориентирано към решаване на конкретни въпроси от живота. В отделна книга постави въпроса за съдбата на една девойка, продължи разглеждането на въпроса чрез особената проблематика за сексуалната идентичност, а вече замисля как да разработи и по-общия въпрос за човешката идентичност. В тази връзка упорито му се натрапва мисълта, че трябва да покаже реалното съдържание на Библия, в която е разработен въпроса за чистотата като закон на живота. Всичко това не го притеснява. То си е област на неговите творчески решения. Проблемът възниква с поставянето на тази проблематика в практически план. Но това той прави от години. Негови герои са хора от непосредтвеното му обкръжение, той самият поставя себе си в ситуации и във връзка с човешки съдби, с което се предизвиква отприщване и на буйния поток на интригата като естествена реакция на неговите любимци. А той си обича героите... Радват го тези, които разбират за какво става въпрос и как може да се решава. Ето, една негова хубава непозната деликатно, във връза с ролята му на Цар на магьосниците и много точно, постави въпроса за магьосничеството като процес на съзряване на душевността на подрастващото поколение в общността на творците от Сайта... Практическите измерения на тази идея са вълнуващи.


2.

- Закономерността на човешкия живот, осъзната като необходимост, по линията на отговорността като дължимо, изразява самосъзнанието от гледна точка на идентичността - започна той някак си сложно излагането на своята позиция. - Но и дума не може да става за идентичност на отколонението, в това число и за правомерност на хомосексуална идентичност.
- Има автори, които говорят за общочовешки характер на хомосексуалния нагон - каза тя и информативно, но и някак си предизвикателно.
- В такъв случай нека да попитам що е нагон, що е страст, що е емоционалност, що е сексуалност, що е афект? - бързо се отзова той. - Тези термини добре ни ориентират за света на нормалното и за прехода му в отклонение. Емоционалността достига до проява на страст, но афектът е нарушаване на мярата на страстта, с което тя преминава в нагон. Ето защо емоционалността и страстта имат общочовешки характер, но нагонът като отклонение, макар и широко разпространен, има по-особен статус.
- Да, но когато ногонът господства над нормалната емоционалност, в лицето на страстта, става възможно да се установи актуалното състояние на екзистенциалността - отбеляза тя своята позиция.
- Някои автори твърдят, че хомосексуалността, във външния си израз, била малцинствена - каза той и повдигнатите му вежди сякаш приканваха за бърз отговор.
- И във външния си израз като еротично-перверзно поведение и във вътрешната си деструктивност като увредена индивидуалност, това съществуване е тотално обагрено от различието с нормалността - каза тя като отговор на въпроса му.
- Към жертвите на нагона - внимание, към тази деструктивност на обществото - категорични практичесски мерки за издигане на равнището на живота, с което хората ще бъдат предпазени от отклонения - категорично заяви той своя извод.
- Днес възможностите на човечеството са достатъчни, за да се тръгне в тази насока на развитие, но това пък, предполага кардинални промени в самия характер на труда, свързани с пречупване на гръбнака на користта, която възпроизвежда отколоненията и ги утвърждава като нещо естествено, а идеолозите правят широкомащабни опити да ги представят като нормално човешко състояние - отбеляза тя.
- Еротично-перверзното като нагон е отклонение на сексуалния акт, който се превръща в господстващ над своя носител. Еротично-перверзното не е естествена проява на човешкото - каза той с достатъчна доза категоричност.
- Полигамната хетеросексуалност е също перверзия, макар и по друг начин, както и хомосексуалността - посочи тя и бързо добави: - Прецизирането на терминологията в тази насока ще помогне да се изясни за какви процеси става въпрос.
- Нормалната сексуалност естествено и спонтанно се съпротивлява срещу всяко отклонение. Тази съпротива съществува и като защитна реакция на норманата природа и като граница, която, докато не бъде разрушена, индивидът е нормален. Това е генетична, психоаферентна връзка, която при мъжете е по-уязвима, отколкото при жените. Тук е силата и слабостта на мъжката сексуална идентичност - каза с някакво спокойствие в гласа той.
- Но колко мъже знаят това и се съобразяват с него? - вметна тя. - А защо и жените трябва да се съобразяват с него? А когато тази особеност се познава, човек по-свободо върви по пътя на свото самоизграждане.
- При децата се наблюдава силна емоционална връзка с родителите, която, според мен, е пресилено да се определя като еротична - посочи той един въпрос, който широко се дискутира в специлната литература.
- Фройд е отказвал да лекува хомоеротици, приемайки ги за нормални. Какво ще кажеш? - попита тя.
- Според мен, човечеството трябва да се лекува от всички прояви на нагона, а това предполага самата природа на обществото да се усъвършенства. Проблемът е практически и има много равнища за решаване, в това число и индивидуално, свързано със състоянието на семейството - отзова се той на нейния въпрос.
- Еротично-перверзното е изменение на нормалната сексуална функция, което се стимулира по различни линии - и по линия на прекаленото въздържание, и по линията на прекаляването със сексуалните изяви, а много често и поради наивност като една от формите на невежеството - каза тя с подчертано възпитателен тон.
- Моногамното семейство, като форма на развитие на нормалната сексуалност, не може да бъде преодоляно, независимо от съществуващата литература, която утвърждава бисексуаността на индивида - подчерта той с повишена емоционалност.
- Подобна наукообразност служи като утешение на инвертираните и като капан за огромния контингент от наивници, лутащи се в социалната безпътица, която им предоставя Новото време на псевдодемокрацията - каза тя с леката си усмивка, която омекотяваше остротата на думите й.