автор: Silver Wolfess

Разлиства ме бавно, проглеждам с душата.
Все тази цигулка… и слепи очи...
Присъстваш незримо в тъга несъзната,
в адажио късно гласът ти звучи.

Разлива се залезът в чаши вечерни,
сред грозде и смирна, и стихнал чардак,
денят коленичи в безмълвна молитва,
изгрявам във бяло, теб чакам по мрак,

А струната в ляво тревожно пулсира,
протегнала клони към наниз звезди:
"Посоки разплакани в шепи събирам -
във вятъра луднал душата вградих."

Сълзата си ти и песента на гората,
и полъх на лято с очи - брегове,
навсякъде търсих, осмислях словата,
и всичко прерових, в душата си - не.

Кога там те пуснах? Как влязъл си в нея?
Гласа ти изтръгна ли, знам, ще боли,
без струната чувствена ще обеднея,
цигулка разлива те в бели следи!


Забележка:  * - пренаписано старо стихотворение