автор: sradev

вчера

Тръгнах си аз да си живея живота, както по-мъдри от мен ме съветваха. Па то в дупката не е много животеца, та по-бързо да излизам. Вървя, вървя, и срещнах един рицар. Целият в железа, като че ли вчера от фабриката излезнал. Размахва една брадвичка и дяла отдясно един пън.

- Поклон, о рицарю на печатният орган! Защо така кълцаш този пън?
- Защото е загнил отдясно.
- Ами той ми мяза на загнил и отляво.
- Отдясно е по-загнил.
- Как го измери?
- Много просто! Левак съм, в лявата ръка държа секирчето. Следователно това отсреща е по-загнилото. Защото аз се боря с несправедливостта! А който се изправи срещу бореца за справедливост, той е загнил.
- Какво му е несправедливото в този пън?
- Тук трябваше да има дърво! Особено отдясно. Той е заел местото на едно благородно дърво. За това е несправедливо да го оставиме тук.

По едно време взе, че заобиколи пъна и почна да го сече от другата страна.

- А сега защо мина от другата страна?
- Рехабилитирах частично пъна. Оказа се, че има в средата си светли места. Особено нощем. За това сега го кастря от осветената му страна.

Малко по-нататък срещам друг рицар. Още по-силен. И свети като халоген. Сече почти до корен едно дърво.

- Чест и слава рицарю "Сега ще ти светя"! Освети ме какво правиш.
- Прочиствам неравенството! Ония клони и плодове отгоре тежат на корена. И само пият соковете му. Ще ги махна, та корена да си отдъхне от това тегло.
- Не те ли стеснява малко това, че са беззащитни?
- Те първи ме нападна! Размаха клоните и ме шибна през лицето. И една ябълка взе, че ми хвърли на главата.

Рицарска му работа. Що не земат да им организират един турнир, че така ще окепазят гората. Само да не му хрумне на царя да ги прати на лов за вещици и змейове, че ще изтребят жабите и червейчетата.

Ето и една млада принцеса подскача из гората. Събира гъбки и си пее "Една гъбка - тралала, две гъбки - тралала...". А гъбки из сечището - колко щеш. Всякакви. Питам я, какво толкоз се е затърчала гъби да бере.

- Мащеха ми е нещо бременна, па й се приядоха гъби и бързам да й събера за една гъбена каша на обяд.
- А ти разбираш ли от гъби?
- Защо ми е да разбирам? Аз съм принцеса! Едни джуджета я докараха на една гооляма каруца. Малки, ама какви яки! Теглеха каруцата като перце! А на каруцата мащехата с цялата си 8 тона прикя: мебелите, дюшеците, премените и дори един младичък "Ягуар". И не ми дава да го яздя!
- А ти с гъби я храниш! Каква лоша мащеха!
- Ще взема да избягам в страната на джуджетата. Там ягуарите под път и на път. Ще си хвана един.
- Какво ще работиш при джуджетата?
- Ще им готвя, ще им кърпя чорапите...
- Па ти умееш ли да готвиш?
- Защо ми е, нали съм Принцеса!

100405
Сладар