автор: paris

Сам яздеше облаци
и го правеше добре,
Сам плуваше като риба
и целуваше русалки,
Сам прегръщаше дърветата
преди да си направи лъжица,
с коята да яде бавно от гъбената каша,
не че беше необходимо да сдъвква храната,
просто нямаше закъде да бърза,
Сам се доверяваше на Неговата преценка -
кога, как и по какъв начин да го повика.
Усмивката на Сам беше по-широка от
тази на Мадоната и съвсем не загадъчна.
Затова никой не го нарисува.
Но дори тези, които не го познаваха,
още говорят за него.