Птица да бях - да бях прелетяла.
Къртица да бях - да се скрия в земята.
Да не виждам това, което видях:
на моята бедна родина селцата.
Тъжни и глухи, безлюдни, а пролет е.
Сякаш мъртви цветя - посред живи градини.
Старци и селища - без имена.
Изпълзели на припек - броят си годините.
А полето се ширнало - свежо, набъбнало.
Като гръд напращяла на плодна жена.
Пясък да хвърлиш - и той ще покълне.
Няма ли ниКОЙ.
Няма кой-ой-ой-ой...
Вятър сее пустинна тъга.