автор: flox

Всичко започва някак изведнъж
(започва така, сякаш е било винаги),
после нещата стареят,
уталожват се,
превръщат се в привичка
и така натататък, и така нататък,
и нататък така, и нататък така...

времето времето времето
(изобщо не зная дали съществува)
ние ние ние
(виж, в това съм убеден напълно),

защото всичко започва така,
сякаш е било винаги,
сякаш е съществувало винаги,
сакаш не съществува никакво,
абсолютно никакво
после.