автор: ole72

Снегът е бял, но изненадва
в тази вечна есен-зима:
сезоните се сменят без да трябва,
земята се върти в сгрешена рима.
Снегът е бял,банално бял и мокър
но е прекрасен в бялата си дреха,
защото гали се в душата-вопъл
и се превръща в искрена утеха.
Снегът е детски поглед и съблича
товара ми на възрастна персона
снегът е искрен смях и ме обича
без сметки, без задръжки, без фасони.
Снегът е цял,щастлив, нелицемерен,
снегът е моето щастливо детство,
снегът е спомен скъп, и аз без него
навярно ще остана без наследство.