автор: dexoster

Тази вечер е различна
в миг покоен аз съм сам
застинал в песен безразлична,
застинал в час безкраен...

Тази вечер ми нашепва
с призрачният глас на самотата.
Възвишен ритъм ме изпитва
бълващ рими спрях студенината.

Тази вечер е омайна,
като опит от слънчева усмивка
сияя в пълната луна безкрайна.
Застинал в тръпката притихвам

в тази вечер тъй желана
до мен си тиха необятна
разгъваща любов разкошна
изплуваш в сила необхватна...

Тази вечер аз и ти
в жадувана симфония ще свирим
редуващи се в бързи и във бавни ноти
в ритмичен звук тела ще изплетем.

В тази вечер - приказка от рая -
души нетленни в миг ще разменим.
Ще взема аз от твоята омая,
на теб ще дам светът неизмерим.

Тази вечер в пламенна жарава
сърцата щедри своите воали снемат
различен ражда се и погледът и чара
в потните тела обречени във скъп подарък.

***

Тази вечер...луната пееше самотната си песен
навън студът не сграбчваше треперещите ни тела,
а макът тъжно търсеше души незрящи да разсмее
по улици бездушни вятърът бърбореше с мъглата...

Природата притихнала рисуваше за сетен път
с магичната си четка твореше свойте чудеса.
Морето се притискаше във прелестният бряг,
...а аз притисках те във своята прегръдка...
тази вечер...

***

А утре...пак ще чакам нежната луна
да ни огрее в приказната среща...
В съдбовна вечер двама заедно събра,
че всяка вечер чиста обич да посреща!