автор: glishev

Къде са ми цигулките, ирландските цигулки -

за теб да плачат, мила?
Къде са ми годините, о, детските години -
със теб да ги живея, мила?
Къде ми е и чашата, о, чашата дълбока -
та тебе да забравя, мила?

Че няма те, толкова дълго те няма,
колкото чака Сахара да рукнат
порои напролет.

Къде са ми думите, думите тайни -
със тях да те повикам, мила?
Къде са ми мислите, чудните мисли -
от тях да се родиш ти, мила?
Къде е сърцето, сърцето горящо -
за теб да ми разказва, мила?

Че глъхне на гласа ти ехото
тъй, както пулсът отминава
на старец гаснещ.
***