автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам / Тя и Той /


Трета глава. Сексуалната идентичност


1.

Този път те се срещнаха по-рано, но тя беше загубила вече интерес към обсъжданата проблематика. Настаниха се на открито, поръчаха си, той - чай, тя - бира и останаха така в мълчание. Тя умееше това отлично. Можеше да мълчи неограничено дълго време. Мълчанието й беше изпитан инструмент за манипулиране на събеседниците, които най-често се оказваха нейните клиенти. Той негодуваше от това и й доказваше порочността на такива похвати. Тя признаваше, че са порочни, но отбелязваше, че й вършат работа. Сега имаше промяна. Тя показваше по-голям интерес към срещите, сама ги предизвикваше, но й беше трудно да постигне откровеност в разговора. Сега тя първа наруши мълчанието:
- Знаеш ли какво? - започна тя уклончиво. - Изпращай ми ръкопписите по книгата на имейла, който ти дадох. Аз имам нещо предвид, а така ще мога да работя и аз.
- Но аз ги публикувам в Сайта на Интернет "ХуЛиТе", където можеш да ги видиш! - каза той, изненадан, че тя е забравила неговото съобщение. Така и други ще могат да вземат участие при предварителното обсъждане.
Отново замълчаха, а талазите на безразличието нахлуваха в слънчевото пространство на деня, който би могъл да бъда и красив, но усмивките им упорито отказваха да се появат на лицата им.
- С теб не мога да работя? - каза отново тя, което трябваше да послужи като обяснение на факта, че толкова дълго време му бави делата. - Нека съпругата ти да се среща с мен!
Това беше негово предложение, направено отдавна, но сега тя го предлагаше като свое.
Той плати сметката, изпрати я до кръстовището на "Раковска" и "Патриарха", и се запъти за вкъщи, за да й изпрати приготвените текстове по Интернет.


2.

- Семейството е съвременната форма на любовта между мъжа и жената. Всички отклонения в тази насока по-скоро потвърждават този факт, отколкото да го поставят под съмнение - каза тя, замисли се нещо и бързо продължи:- Позитивното уникално отношение между съпузите, чието име е любов, задава и разграничението от целия останал свят и затова то задава и проверява сексуаната идентичност на съпрузите, която, според мен, може да бъде обозначена като "чиста сексуална памет".
Сексуалната обремененост на паметта размива границите на идентичността, което дава отражение и върху поведенческите прояви на индивида, разкриващи особеностите на характера. Кристалното тъждество в сексуалното единство между съпрузите, наречено"сексуален акт", дава пълна представа и за тяхното различие, което се осъзнава от тях като сексуална идентичност. Това е сексуалната идентичност на споделената любов. Когато това не е така, когато си лягаш, ще водиш със себе си и останалите си сексуални партньори, което те подлага на сериозно психическо изпитание.
- Съгласен съм с теб - каза той. - Сексуалната идентичност е характеристика на различието между половете, невъзможна без тяхното тъждество - любовта, която е възможна в границите на единството между съпрузите - семейството.
- Полигамията се отразява различно на мъжете и на жените. При мъжете, като правило, тя е пагубна, защото под нейните удари те губят своята идентичност - каза тя.
- Съгласен съм, че разграничаването от всички и отъждествяването с любимия човек е важна поведенческа линия, валидна не само за мъжете, но и за жените. Тук има избор - дали да се разграничаваш от всички, за да се отъждествяваш с партньора си или отъждествявайки се с партньора, ти се разграничаваш от останалите? А, може би, докато откриеш партньора си, ти се бориш срещу всички, а след това неговата близост ти помага да продължиш пак да се лориш срещу всички вмогообразиетона оттношенията на социания живот - той я погледна, но тя присътваше формално тук. Мислите й бягаха на друго място.
- Сексуалното идентифициране на половете показва, че, както за мъжа е важно да бъде мъж, то неговата мъжественост е важна и за жената и обратно - жената да бъде жена е важно и за мъжа и тази логика разкрива важен механизъм на тяхната сексуална идентификация, чрез който става ясно как и защо жената прави мъжа, а мъжа - жената. Спекулативно е да се твърди - продължи тя - че мъжът е силният пол, но отхвърлянето на този мит не означава, че трябва да бъде заменен от нов мит - че жената е силният пол. Полът става силен когато се постига тъждество в единството с протиоположния, т.е. с партньора, за да стане ясно, че те не си противостоят, а са различни в своята цялост.
- Не е коректно перверзията да се приписва на мъжа. Фактът, че мъжът е по-уязвим от нея е негово предимство, а не недостатък. Благодарение на тази особеност, паднала се на мъжа, човешкия род е прадпазен от самоунищожаване, към което сляпо се стреми -каза той безапелационно.
- Изучаването на хромозомните аномалии, каквато е например, сексуалният дуализъм, не може да служи като основание за доказване на вторичната природа на мъжкия индивид. И обратно, изучаването на аномалиите има смисъл, за по-доброто осмисляне на закономерното като нормално - каза тя с чувството на изпълнен дълг към водещия се диалог.
- Ако имаш функциониращ пенис, но не се чувстваш мъж, ясно е, че усилията ще трябва да се положат към промяна на самочувствието преди всичко - отбеляза той.
- Има случай, при които жени се чувстват мъже - отбеляза тя.- Ясно е, че в такъв случай ще са нужни усилия за придобиване на женско самочувствие. Няма да е целесъобразно да се пристъпва към оперативна намеса за ппромяна на пола, за да се постигне хармония със самочувствието - каза той категорично.


3.

-Безрезервно ще трябва да се съгласим, че майчината любов е нещо свещено, което е дотойно за възпяване - подхван тя разговора. - Съгласна съм да приема, че юбовта на майката в степени превъзхожда всяка друга любов, но явно става дума за различни неща, когато говорим за нея и за зрялост на съпружеската любов, израстваща като вечна и непоклатима във формите на приятелството.
- А на мен ми се вижда приемливо да се изследва развитието на сексуалността при децата още от зародишното им състояние, в това число и във връзка с майчинството, но веднага ще трябва да се направи и разграничение между "сексуалност" и "еротичност" - каза той, считайки, че въпросът е ясен.
- Всяка майка - взе думата тя - е важен фактор за развитието на сексуалността на своите рожби, но за еротична връзка между майка и дете може да се говори само като за отклонение, попадащо под ударите на закона - каза тя с категорична професионална убеденост.



4.

- Природното различие на двата пола е достатъчно доказателство, че всеки от тях е първичен, но във връзката му с другия. Добре е да се познават особеностите на мъжа и на жената, което да служи при изграждането на момчето в мъж и на момичето в жена - каза тя като нещо, което се разбира от само себе си.
- Не мога да приема становището на онези психолози и психотерапевти, които твърдят, че мъжката природа се състои от такива атрибути като жестокост, полигамност, женомразие, извратеност - каза той, замълча за известно време и ппродължи: - Такива мъже съществуват като доказателство за деградирането на човешката природа, което предполага да се търсят пичините, за да се премахват.


5.

- Студенината на майката е зла участ не само за децата, но и за съпруга - каза той категорично и натърти на думите си, за да направят по-голямо впечатление.
- За такива деца изразяването на чувствата се оказва проблемно и това е свързано с липсата на формиращ фактор на тяхната чувствителност - допълни тя.
- Липсата на развита чувствителност у един от родителите обрича такова семейство на злощастно съществуване, но когато това е майката, бацилът на студенината се разпростира и върху децата, а съппругът не е за завиждане, защото ще му се наложи да опознае самотата - каза с убеждение той.
- А как се чувства човек, който не може да изрази чувтвата си? - попита с опредеен интерес тя.
- А нима такъв човек има чувства? - риторично отговори той.
- Според мен тук навлизаме в територията на несподелената любов, очертаваща полето на несъвместимост между съпрузите - бърззо каза тя.
- А как се чувства онзи от съпрузите, който упорито, но безуспешно споделя чувствата си? - каза тихо и някак си примирено той.