Не искам всичко да бъда за теб!
Само слънцето, с усмивка събудило те,
само утрото, което те среща...
Не искам всичко да бъда за теб!
Само деня през тебе преминал,
следи оставил, или изгубил,
само вятъра, спомен довял,
или ураган, всичко помел.
Не искам всичко да бъда за теб!
Само сълза от вълна,
разбила се в човешко бедушие,
телефонен звън, носещ надежда,
крещящата тишина щом всички заспят...
Не искам всичко да бъда за теб!
А и да искам, не мога,
а и защо да го искам,
нали поне малко те имам..
Дори нежната пълна луна ми намига -
щом в сърцето ми те има, и това ми стига!