ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 780
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 780
 |  Стоте начина
да бъда изоставена
имат единствена причина.
Неизплакано „сбогом"
сухо преглъщам
и я наричам.
Със своето име.
Публикувано от hixxtam на 08.04.2005 @ 16:18:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.11
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Някой си отива" | Вход | 14 коментара (49 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някой си отива
от Meiia на 09.05.2005 @ 16:40:01
(Профил | Изпрати бележка) | Какво фино самообвинение!
А,всъщност,е мълчалива прошка,тиха,за да не смущава другия.
Самонаказание за грешките му. |
Re: Някой си отива
от Nika на 20.05.2005 @ 12:44:11
(Профил | Изпрати бележка) | Сега като чета, ми се струва твърде мелодраматично :)
А грешките... никога не са само на едната страна.
Извинявай, Мея, чак сега видях, че си писала :))) |
]
Re: Някой си отива
от Dyado на 08.04.2005 @ 16:25:48
(Профил | Изпрати бележка) | Искам да видя и другото!
Поздрави, Приятел! |
Re: Някой си отива
от Nika на 08.04.2005 @ 17:10:42
(Профил | Изпрати бележка) | С времето всичко ще си дойде на мястото.
Чест и удоволствие за мен е коментар от Dyado :)
Поздрави за теб, Приятел! :) |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 08.04.2005 @ 17:14:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Дори да е така, има неща, които трябва да бъдат премълчани. |
]
]
]
Re: Някой си отива
от Nika на 08.04.2005 @ 17:12:02
(Профил | Изпрати бележка) | Нещо такова.
Гарнирано със зле прикрита надежда
да бъда опровергана. |
]
Re: Някой си отива
от Meiia на 09.05.2005 @ 16:41:31
(Профил | Изпрати бележка) | сега прочетох въпроса ти:)
същата дума ми дойде и на мен наум от пръв прочит....:) |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 20.05.2005 @ 12:53:34
(Профил | Изпрати бележка) | Такова е, да.
Благодаря, Мея :) |
]
Re: Някой си отива
от another на 08.04.2005 @ 16:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | някоя умна глава някога беше казала:
"... всеки човек си отива от живота ти точно, когато трябва..."
Поздрави за стиха:)
Страхотно ми пасва;) |
Re: Някой си отива
от Nika на 08.04.2005 @ 17:13:21
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те видя тук... :)
Сигурно ли е, че това, което трябва, е еднакво за двамата?
:) |
]
Re: Някой си отива
от beche на 09.04.2005 @ 03:27:35
(Профил | Изпрати бележка) | Вместо коментар, ти пускам част от писмо публикувано в сп “Егоист” е98
Автора е неизвестен за да го напиша като име, а писмото се казва “ В момента си измислям.” :
“ Радвам се , че те видях. Ако искаш, ми вярвай. Беше ми приятно да усетя, че си красива. Две водки за смелост, дами и господа! Две малки водки за любовта! Може да са три и четири... Все по-безчувствени, все по-безтегловни, важното е да се лъжем, че не ни пука, че сме ебачи, че сме страшни.Това важи и за теб. А колко искам да сме истински. Обаче не можем. Искаме живот, лишен от ангажименти към някого и пълен с кариера. Живот, от който да изкараме кинти, да си купуваме дрехи, пиене, да изглеждаме добре, да флиртуваме, да правим секс пияни, да работим много, да мислим по-малко за любовта, да се правим, че не можем да обичаме тези, които ни казват колко ни обичат, зашото сме точно такива. Накрая винаги бягаме, без да си признаваме, че сме сгрешили, и продължаваме да търсим любов, нещастни и самотни, жестоки помияри в тъмна,кална улица, след като сами сме си тръгнали, без да е ясно накъде. Бягаме като любовници, хванати на местопрестъплението. Бързо си обуваме гашите и полуголи тичаме към ъгъла, за да хванем такси, разпилявайки дрехите след себе си, говорейки припряно с нервни движения. Иска ни се да не ни се е случвало, правим се на интересни, че ние просто сме си търсели нещо за днес, изневяра, но всеки път сме търсили любовта, за да избягаме от нея, обяснявайки колко сме наранени и как не бихме могли да я понесем.
Вече не знам кога съм прав и кога греша. В крайна сметка ти ми казваш, че винаги бъркам. И аз неизменно започвам да го правя.
Нямам нужда от теб. Защото ще умра. Ще умра заради теб... “
/прочети го цялото там струва си!/
|
Re: Някой си отива
от Nika на 13.04.2005 @ 12:31:46
(Профил | Изпрати бележка) | Много кафе ми бе нужно да събера мислите си за болката. Знаеш ли, безсънието ми е пълно с писма, които никога не написах. Разпилени и объркани думи, откъслечни фрази, всяка от тях носеща частица от смисъла, и той се стопява в забравата на утрото. Така се случва с моите ненаписани писма, но такава обичайно е съдбата на ненужните неща.
Знаеш ли, упорито като вирус в мен се настанява убеждението за голямата илюзия, че нещо изобщо има значение, че някой има значение, че аз самата имам значение. Каква съм, кого ще срещна, с кого ще се размина, какво ще направя... Казват, че Бог имал план за всеки от нас. А на мен ми се струва, че за Бог е важно да се случват разни неща, без значение с кого точно. Не сме ли статистически единици, прашинки в бульона на времето, плод на низ от случайности. Всеки може да бъде заместен.
Знаеш ли, моите чувства са нужни единствено на мен. Затова ще останат ненаписани безсънните ми писма.
|
]
Re: Някой си отива, за да се върне друг :)
от beche на 23.04.2005 @ 00:36:17
(Профил | Изпрати бележка) | Според мен ненаписаните писма на объркаността и болката са мъдро решение, защото спестяват допълнителни емоции, но не и ненужни. Те са част от смисъла, който утрото само притъпява.
Много кафе изпихме с теб:) за да ти повярвам за заместването.
За Бога незнам какво да ти кажа, опора е, макар че на много въпроси не ми дава отговор, но ще си продължа с цитатите или поне така виждам и аз нещата в тази насока:
„ Не истината, която даден човек притежава или си мисли, че притежава, съставя ценността на човека, а искренните усилия, които е положил за да се добере до нея. Защото не от притежаването, а от издирването на истината се разгръщат неговите сили и само в това се състои непрестанно растящото му съвършенство. Притежанието прави човека спокоен, отпуснат, възгордян...Ако Бог държеше стисната в десницата си всичката истина, а в левицата само вечно будния стремеж към истината и ми кажеше: „Избирай” – бих грабнал смирено левицата му и бих рекъл: „ Отче, дай! Чистата истина е само за тебе!” Лесинг
|
]
Re: Някой си отива, за да се върне друг :)
от Nika на 25.04.2005 @ 02:09:42
(Профил | Изпрати бележка) | Е, приятелко, умишлено ще пропусна двусмислицата в заглавието... хм... поне засега :)
Със сигурност, има много точни, умни и ясни цитати, които бих могла да предложа, но не ми се рови сега. Затова ще говоря със своите си думи, каквито-такива :)
Не е мъдрост това, че съм оставила ненаписани среднощните си писма. Апропо, те не са само за болката. В тях се говори още за обич, за приятелство, за любов, за омраза, за яд, за глупост, за светлата и тъмната страна... за какви ли не дивотии... Не е мъдрост, напротив, мисля си, че трябва да говорим винаги, когато има кой да ни чува. Та истината за ненаписаните ми писма е, че никак не съм добра в епистоларния жанр. Предпочитам диалогът, предпочитам да усещам реакцията на адресата. В писмата хич ме няма, иначе да съм ги публикувала бе :)))
За заместването, не знам в какъв контекст го споменаваш. Все пак да импровизирам. От една страна вярно е, че няма незаменими хора. От друга страна, възможно е да не познаваме подходящ заместник. От трета страна, животът е кратък и всеки от нас има ограничен брой валенции. И най-накрая, не е хубаво да се губим. Сила, мъдрост или какво е нужно, за да умеем да се завръщаме?
Извини ме, че много разхвърляно писах и че не искам да си говорим за Бог :) |
]
Re: Някой си отива, за да се върне по-свеж:)
от beche на 25.04.2005 @ 13:28:58
(Профил | Изпрати бележка) | Еех приятелко това невинно стихче в какви дълбини ни хвърли...:)))))
Това за ненаписаното сега го измисли като обяснение. Но тази нова позиция ми допада, че трябва да се говори, да се споделя. Мълчанието ражда много……:) и ненаписани писма. А след това е бягството и болката или стих зад който се крият истинските чувства.
Писмата са също диалог, ако знаеш че ще са прочетени от който трябва. Там разкриваш много повече себе си, а това е по трудното, да се оголиш и да се надяваш.
Накратко в епистоларния жанр, че не те бива не вярвам!
За заместването също не вярвам, колкото и тези да се споделят тук в сайта. В личните отношения няма заменимост. Всеки си има своето незаменимо място вътре в нас, щом сме го допуснали там.
За Бога ти заговори първа, аз само се измъкнах с цитата, защото си приятел. Иначе знаеш, какво ми е отношението за всякакво мешане в божийте дела, а недай си боже приравняване :)))))
Eй ги мойте думи :))))
|
]
Re: Някой си отива, за да се върне по-свеж:)
от Nika на 04.05.2005 @ 08:04:04
(Профил | Изпрати бележка) | Е, приятелко, в дълбоки води се гмурнахме... :)
Бихме могли да продължим, обсъждайки свежестта на завръщащите се или времето на очакване, лутащо се между черното отчаяние и надеждата, и оставя ли белези всяка раздяла, и как се лекуват тези белези, и разни такива неща бихме могли да говорим, разбира се по принцип, без да влагаме конкретика... :) Но аз ти предлагам другаде да отидем да пием кафе :)))
Цунк! |
]
Re: Някой си отива и тръц:)
от beche на 04.05.2005 @ 21:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | Приемам при условие, че вложим конкретика:)
Усмих!
|
]
Re: Някой си отива и тръц:)
от Nika на 05.05.2005 @ 08:24:24
(Профил | Изпрати бележка) | Айде сега! Кръстоносен поход срещу отстъпниците? Я стига! Аз ставам защитник :)))
Цунк! |
]
Re: Някой си отива и тръц:)
от beche на 05.05.2005 @ 09:02:55
(Профил | Изпрати бележка) | ах как хитро завъртя темата :)))))
не е отстъпване, а.....айде на кафето по конкретно:))
а ти какво би защитавала?
Усмих! |
]
Re: Някой си отива и тръц:)
от Nika на 05.05.2005 @ 12:41:02
(Профил | Изпрати бележка) | Айде, кафето да го пием на друго стихче, искаш?
Остави таз конкретика, дай да караме по-лежерно, плс :)
А аз конкретно и по принцип защитавам приятелите си, това е :)))
Цуууууууунк! |
]
Re: Някой си отива
от rainy на 09.04.2005 @ 09:13:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...единствена причина
Със своето име.
........................................
Знаеш ли, че грешки няма?
Нещата сами по себе си се случват.
Наистина бях лоша,
но също и ти самия. Помниш ли?
А после... После - нищо.
И то със главна буква.
Причина? Глупости!
И вините липсват.
Всъщност... лъжа те. Безцеремонно.
И грешките ги има, и вините също, но...
когато имат едно сечение и обща плоскост.
Тогава има смисъл съизмерването,
и битките - да ги поправим.
А ако не...
Следва маската, и гордостта на ужким.
Останалото е мълчание.
...........................................
Ники, винаги дълбоко съм се възхищавала на хората, умеещи с малко думи много да кажат (тогава, когато лично го почувствам в себе си). Аз не съм от тях и едва ли някога ще бъда. Не че и искам, но ти ме разбираш.
Ето, за какво ти пълня главата сега с излишни мисли...:)...
Исках само да ти споделя, че в случая си казала наистина много. Поне за мен.
|
Re: Някой си отива
от Nika на 09.04.2005 @ 19:24:59
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав стих си написала, Рейни. И пак ще ти кажа, не му е мястото тук.
Когато няма смисъл, следват маската и гордостта, да. Бих прибавила, и бронята. От болката учим своите уроци. Ако нещо носи болка, трябва сами да се пазим, преди пепел да станем. Помагат ли маските, помагат ли броните?
Всъщност, както казваш, всичко е мълчание... :) |
]
Re: Някой си отива
от rainy на 10.04.2005 @ 13:11:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не, не всичко е мълчание, Ники. Не казах това. Не всичко, а останалото - онова след липсващото сечение, обща плоскост и... каквото там. Гордостта да не я набутваме, защото тя няма място тук - изрично уточних “на уж”. Въпрос единствено на запазване на личното ни достойнство, а ако наистина има гордост като наличност, просто зачеркни останалите чувства като налични. Нали така? ...:)...
Да, много помагат маските и броните. Казвам ти го от собствен опит. Когато губиш съзнание от нещо, да кажем - във физически смисъл, това е бушона, който те предпазва - природата се е погрижила за нас в подобни случаи. Да, болката носи своите жестоки уроци, но не в смисъл, че ние се учим реално от тях, а само като следствие слагаме бронята - както и природата го прави. Бушон. С една подробност - тя помага до време. Всяка система издържа до определени параметри, а и биметалните резервни пластинки дори и в бушоните са с ограничено количество...:).. Просто не е възможно да се живее на “късо съединение” непрекъснато. Прекрасно е да нямаме нужда от брони, защото те са наистина кошмарни, но това с кого, и как - идва като потребност отвътре. Както този твой стих. За теб самата...
Иначе рано или късно следва взрив. Когато свършат пластинките.
P.S. Не, на този стих мястото му е тук! “Абстиненция” и “Oxygen” бяха създадени реално преди това и си бяха в мен - като скелет, мисли, чувства и думи дори, ако щеш. За това ги публикувах в отговор на твоите думи, с които тогава ме трогна - прекрасно е да се чувстваш нужен, Ники!!!, иначе не възнамерявах да го правя наистина.
На този... на този обаче мястото си му е тук - под твоя. Останалото е мълчание...:)..
|
]
Re: Някой си отива
от Nika на 25.04.2005 @ 01:44:33
(Профил | Изпрати бележка) | Изумително е колко смислени диалози провокираха тези нищо и никакви думи, наречени стих. На всичкото отгоре аз ясно съзнавам, че са неточни, и съвсем заслужено получиха една-две единици :)))
Нека кажа към тях нещо допълнително. Да, причината някой да си отива от мен, от теб или от другиго сме самите ние. Защото сме такива, каквито сме. Но в това, всъщност, няма самообвинение, нито самоподценяване. Това не намалява нашата ценност, ние не сме кофти-хора. Никой не е виновен, че се разделяме, че не се е получило съвпадение, че нещо е било в излишък, а друго - недостатъчно... А в какво сме вярвали във времето предразделно, това е друга бира.
И пак твърдя, любовта е едно от нещата, които изискват най-много мислене... иначе е нефелна :)
Ох, Рейни, пак се отплеснах :)))
|
]
Re: Някой си отива
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 25.04.2005 @ 10:26:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Интересно допълнение. И да не остана назад, пак ще се курдисам, и аз ще допълня......:)....
“Единиците” са част от живота – получаваме ги винаги заслужено, защото не се харесваме на всички, и така е редно! Любопитното е защо протестираме, и се гневим, като претендираме за уникалност, а не за “дялан камък”, но това е друга тема... Не знам дали са нищо и никакви твоите думи, подредени в стих, но на МЕН ми харесаха, Ники. И ти се обосновах накратко, но много точно, и в първия си коментар. И трудно ще се откажа от мнението си, а при положение, че тези думи са предизвикали смислени диалози, то си направи извод, макар че зависи и от авторите им, и от съдържанието на самите автори. Е, разбира се, често го има и момента на “приятелско потупване” , иначе казано куртоазия, както обича да се изразява един мой любим човек, но далеч, далеч не винаги е така. Много истини са казани под стиха ти именно в диалозите.
Да, причината е в нас самите, това къде видя аз да го оспорих? И останалото, което си споделила? Просто отношенията са процес, и винаги има две страни. И когато няма взаимно сечение, взаимна плоскост, и онази осмоза, за която си позволих да напиша нещо и от мое име, то тогава следва твоя стих. Всъщност може би казваме едно и също, но с различни думи. Все пак сме много различни, нормално е...
Ха, а за отплесването – на мен ли го казваш!...:)...Както правилно отбелязваш обаче, такива сме, каквито сме. Който ни иска, иска. Който не - следва отново твоя стих.
Ако ми позволиш, последно Ники - казала си една голяма истина, и тя най-вече ме провокира да ти оставя допълнението си. Любовта определено изисква най-много мислене. Най-много. Мислене. И вникване, и проникване. И всичко в контекста. И още, и още, и още. И няма изчерпване, колкото и клишета, и тривиални думи да ти напиша.
Иначе е нефелна. И следва... твоя стих.
|
]
Re: Някой си отива
от Nika на 04.05.2005 @ 07:56:35
(Профил | Изпрати бележка) | Рядко пиша коментари от куртоазия, знаеш. А диалозите с теб в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като елемент от PR - стратегия :) Благодаря, за което...
Чудя се, колко от тези мисли нямаше да бъдат разменени, ако не съществуваше виртуалната среда? Както и да е, това е дълбока тема, в друг случай ще поговорим за нея, нали?
Сега ти се усмихвам и ти желая хубав и стремителен ден! :) |
]
Re: Някой си отива
от midnight_witch на 09.04.2005 @ 17:49:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Подарявам ти стих. И те обичам.-по -вещерски...обичам. |
]
Много е казано Re: Някой си отива
от angar на 09.04.2005 @ 19:54:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | На думите тясно, а на мислите - широко! Такова е това стихотворение.
Колко много е казано, но и още колко може да се каже!
Причината си ти - такава, каквато си. Но би ли искала да се промениш, и би ли могла да се промениш, за да не бъдеш изоставяна?
И как ще наречеш причината, поради която ти си изоставяла? |
Много е казано Re: Някой си отива
от Nika на 11.04.2005 @ 13:03:41
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ме разбираш. Когато някой си отива, причината е в този, който остава. Когато аз си отивам от някого, причината носи неговото име. Това, разбира се, е много схематична позиция, изчистена от хиляди условности, но мисля, че в основата си е вярна.
Не, не съм искала да се променям. Ако съм друга, щеше ли да ме обича? Но съм искала да го задържа някак си, ако трябва дори да го вържа... :) Не съм го правила, естествено, а казват, че и във връзването има някакъв чар :))) |
]
Re: Някой си отива
от copie на 12.04.2005 @ 02:39:12
(Профил | Изпрати бележка) | Пропуснала съм, не бях тук... но сега Видях.
Целувам те, това е.
Но някой път не е тази причината. А срещуположната. Може би е трябвало да го изпревариш, но си се забавила, а после вече...
И пак те целувам! |
Re: Някой си отива
от Nika на 13.04.2005 @ 09:46:24
(Профил | Изпрати бележка) | ... а после вече наистина нищо няма значение. Каквато и да е причината.
Цунк, Копие :) |
]
Re: Някой си отива
от copie на 15.04.2005 @ 04:00:19
(Профил | Изпрати бележка) | Опитах се пак да гласувам... не дава... Никаааа!
Не Ти, а той!!! |
Re: Някой си отива
от copie на 15.04.2005 @ 06:55:47
(Профил | Изпрати бележка) | | За послето ти казвам. За това, как ще влезнам след това в купона - живи, или почти, или изобщо... |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 15.04.2005 @ 17:58:21
(Профил | Изпрати бележка) | | После... после може би ще влезем в купона и колко други ще платят сметката на този, който си е отишъл... |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 15.04.2005 @ 17:48:40
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, Копие, кому е притрябвал висок рейтинг? :)
Наказателният вот също носи свое послание.
И, Копие, какво той? |
]
Re: Някой си отива
от copie на 24.04.2005 @ 00:26:41
(Профил | Изпрати бележка) | Той, както винаги - нищо... и всичко..
не е наказателен вот, обаче... за симбиозата с надеждата говорим.
само ако лично си го убила - тогава се смятай за грешница!!!
(не, че не сме еднакви, аз просто съм в мааалка ремисия) |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 25.04.2005 @ 02:23:49
(Профил | Изпрати бележка) | О, не, разбира се, никого не съм убивала, нито с любов, нито с омраза :) Най-скандалният случай беше с едни двама, дето се сбиха заради мен, ама беше тооооооолкова отдавна, че не си струва да се говори за това :)))
За надеждите, разбирай илюзорните, имам твърде еретично мнение. Мисля си, че са много вредни. Да дам много смотан пример със себе си. Имаше време, когато вярвах с цялото си сърце, че има един Единствен, с когото сме предопределени един за друг, и който ще ме намери и ще бъда безкрайно щастлива, понеже, нали сме предопределени, моето щастие ще е негова грижа и обратното. Надеждата, че ще се случи точно така, хвърляше пелена върху всяка здрава мисъл. Не ми идваше на ум, че е най-добре да се погрижа сама за собственото си щастие. Какво съм пропуснала в онова време, един господ знае... (ох, ако знаеш какви аналогии ми хрумват и се смея в този нечовешки час :))))
Та така, Копие, и аз съм в ремисия. Спасението на давещите се... нали си знаем, хехе :) |
]
Re: Някой си отива
от mrs_Robinson на 15.04.2005 @ 17:39:23
(Профил | Изпрати бележка) | | ех, Ника... като знаеш това и още - гордостта е един от седемте смъртни гряха |
Re: Някой си отива
от Nika на 15.04.2005 @ 17:44:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех, Робинсън, грешна съм и няма да викам след никого... |
]
Re: Някой си отива
от moeto (moeto@abv.bg) на 18.04.2005 @ 15:38:28
(Профил | Изпрати бележка) | "странно животно е човекът
иска да промени ближния до себе си
но не вярва, че може да го направи" |
Re: Някой си отива
от Nika на 24.04.2005 @ 00:19:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Навярно сила е нужна, за да признаем, че ни променят и ние променяме на свой ред. Всеки, с когото сме се докоснали. |
]
Re: Някой си отива
от Nika на 23.06.2005 @ 01:14:29
(Профил | Изпрати бележка) | ... днес не мълвя
ничие име... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
