автор: sradev

вчера

Седнал сьм на една безпътица и си мисля накъде да поема. Безпътицата също ми седи на главата и също се озърта накъде да ме поеме. Абе, с нея като си чучнеме и добре се разбираме!



По едно време безпътицата вижда (ами как иначе - нали по-отвисоко гледа, та й е по-широк хоризонта) една злобица.

- Ехо, Еехоо! Ела, ела насам!
- Бре да ти се не види! Нали я изпъдих, защо я викаш?
- Да сме си дружка.
- А, та и тя да ми се качи на главата!
- Знам ли, може па тя да знае пътя. На патила ми мяза.

Дойде и злобицата, ама една отслабнала, една стегната, па една издокарана... Готино маце!

- Здравей, как така бързо отслабна?
- Една диета. От баба си я знам. Сутрин олио със сметана, на обяд - препържено масло и сланина, на вечеря - кило горчив шоколад и две бучки масло. Без хляб, без захар, без месо!!
- Още малко и "саламени трици" ще обявиш за диетична храна! Ти остави диетите, ами кажи какво търсиш насам.
- Да те упътя.
- Хайде сега! Ако злоба ще ме вади от безпътица, то по-добре с безпътица да си остана в минало, бъдеще и пребъдеще.
- Не си прав. Аз съм благородна.
- Откога пък и благордни се навъдиха? Още малко и ще почнете да разправяте, че плюнките ви са от чиста мед, а тоягите от памук!
- Аз съм от рода на Хъс! Ние не плюеме по другите, а само на ръцете. На ръцете, казах, а не на петите!
- Е, ако е така, то давай лопатата и да копаме, че то иначе от дупката няма излизане.


080405
Сладар