Един по-различен начин за обяснение в любоф.
Препоръчително четиво за филолози.
Животът ми е словосъчетание,
но трудно ме разбираш-
липсва предикативност.
Дните ми без интонация,
битие на проста фонема-
смислоразличителна,
материална единица съм
на една всуе гласна система.
Викам силно, но беззвучно.
Да не си сонорна днес
толкова потиска...
Разпознават ме чрез
абстрахиране на качествата,
които носят моите действия.
Смяташ ме за фатално палатална,
а ти предпочиташ по-дентални,
но неудържимо те привличам.
И напомняш ми:"обличам те"
вместо желаното "обичам те".
Не ми трябват морфемите ти
за разкош и пдкрепа.
С риск съвсем да се обезлича,
ще избера: елизия, но персонална!
Збогом самофлюбена вербалност!