 |  Аз съм
паметник
на себе си.
Отдалече си изглеждам
абсолютно жива...
И страдам,
че не съм.
Но кой знае дали не съм
по-адекватна.
Разликата между мен и живите е малка -
каквато е между графита и диаманта.
Веществото е еднакво,
кристалната решетка го прави различно.
Моята кристална решетка е счупена.
Останала е в наличност
решетката.
На мен се е случило.
Вече.
На живите им предстои.
Зад решетката
съм просто един стих.
Не нов.
Няма ненаказана любов.
Публикувано от BlackCat на 08.04.2005 @ 06:20:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.81
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Няма ненаказана любов" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Няма ненаказана любов
от beche на 08.04.2005 @ 07:01:27
(Профил | Изпрати бележка) | не се зачерквай!
Всъщност след твърдението за "паметника" независимо, че се отричаш и дълбаеш в смисъла за себе си, се движиш към друга опорна точка "адекватността" - там е ударието.
Чрез отрицанието се утвърждаваш!
Чрез миналото, което те е разрушило градиш своя по убедителен образ -а това е победата над миналото!
Приемам, че това е поезия на търсещата жена, не на мъртвата.
Добър стих, изстрадан.... :)
|
Re: Няма ненаказана любов
от copie на 24.04.2005 @ 09:46:22
(Профил | Изпрати бележка) | Извинявай, че на добрата дума закъснях да се отзова. някак съм пропуснала???
И истински ти благодаря, че ме усещаш жива! понякога отвън по-добре се вижда, а изговорено - помага! |
]
Re: Няма ненаказана любов
от Pord на 08.04.2005 @ 10:21:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Насочваш копието право в целта. Не шикалкавиш. И ненаказано добро няма.
Точно в това е изборът: да правим добро и да обичаме, макар че наказанието няма да закъснее.
Поздрав! |
Re: Няма ненаказана любов
от copie на 24.04.2005 @ 09:43:43
(Профил | Изпрати бележка) | Там е винаги:) В целта!!!
Обичам те, Слави!
Б. |
]
Re: Няма ненаказана любов
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 10.04.2005 @ 09:01:17
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Зад решетката съм просто един стих...
________________
Ние сме копия на това, което искаме да бъдем.
Дефектни.
С петна по боята.
Със скрити пукнатини от понесени удари
по скрити места.
Не звъним кристално при почукване.
Обикновено минаваме по задните улици.
Обикновено зад кадър стоим.
Обикновено сами.
И сами почистваме неразбориите.
Потъпкваме лабилното в психиката си
с работа, с чаши,
с листи изписани с истините за нас.
Отчаянието не ни плаши -
това е носмалното ни състояние.
Справяме се някак си. Пак сами.
Другите са усмихнати и елегантни.
По перфектен начин се разхождат в мислите на дните ни.
В сънищата ни романтично се обичат.
Усмихнати заобикалят евентуалностите и причините.
Нас ни боли от ударите с камъните.
Ние скърбим. И броим пукнатините.
Кошмарите ни са наяве. Не можем да избягаме.
И тези, които обичаме ни окачват на разпятието.
Накрая трябва и да простим...
Всъщност ние сме истинските.
Наказани с любов, докато дишаме.
Ние сме живите.
______________________
А диамантът си е най-обикновен въглерод. |
Re: Няма ненаказана любов
от copie на 11.04.2005 @ 21:16:35
(Профил | Изпрати бележка) | Господи, колко е хубаво това стихотворение... Ние скърбим... и ни окачват на разпятието... Накрая трябва и да простим...
И наистина съм си мислела, че ние сме истинските! И наистина знам, че сме живите...
Благодаря ти, че си го написал след моето!
(И въглищата, да...) |
]
]
Re: Няма ненаказана любов
от copie на 11.04.2005 @ 22:47:52
(Профил | Изпрати бележка) | Жива съм! Заради "заради" бих оживяла, но аз съм жива!
И съм много горда, че си написал нещо прекрасно "заради".
|
]
Re: Няма ненаказана любов
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 11.04.2005 @ 23:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | ха ха
верно
ако другите позакъснеят
и сами го правим...
колко жалко |
]
Re: Няма ненаказана любов
от di на 03.06.2005 @ 20:01:24
(Профил | Изпрати бележка) | | и като се замисля колко съм страдала и съм се чувствала счупена и смачкана заради мъж...и защо?..кому е нужно до си чувства така...защо не можем да изтръгнем тези чувства от нас...защо просто когато нещо хубаво свърши не се обърнем и не продължим към нещо ново..та ние сме можели да живеем и без него преди да го срешнем...или просто сме съществували..т.е. кукували сме си сами..демек чакали сме нещо - някого...не, не искам да мисля така...нищо не е загубено...новото предстои и аз ще го намеря някои ден...може да не е утре...или други ден..може да е просто и в друг живот...жалко...не искам да ев друг живот ..искам го днес и утре..плаче ме си |
Re: Няма ненаказана любов
от copie на 04.06.2005 @ 00:57:13
(Профил | Изпрати бележка) | ...Ние сме копия на това, което искаме да бъдем...
Виж коментара на Големия Плъки - казал е най-прекрасно всичко...
ДА, за един мъж може. За двама наистина е малко вероятно:)))
Статистически е невъзможно, мисля, да има двама, за които си струва - в един женски живот:)))
Пък знам ли... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 655
ХуЛитери: 6
Всичко: 661
Онлайн сега:
