автор: Miha_Lucho

Ай Си Кю шпионска програма засече следното междугалактическо съ-общени-ееее:

___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:44 :

Не гледам на любовта като на семиотика на
нежността или предопределеноста
чужди са ми лигавите похвати и умалителните

Тя е строга и изваяна
семпла и простодушна
мрачна и вездесъща
любовта е такава, какъвто е
приносителят й.

Смея за говоря , защото я открих.
Прелиствайки книгата с белите листа
пълни с отрова и благодат-
по-сладка отрова от дюлено пелте
по-взривна от аматьорска бомба.

Не искам да я сравнявам,
да я пренебрегвам,
да тъжа, когато ми обръща гръб
да плача, защото може да ме напусне
да се смея прекалено самоуверено.

Защо това, което ни се случва са нарекли именно с това име - любов?

___Острието, 06.4.2005 г. 12:45 :

лелееее... титанично и семиотично предопределено

може ли да не изпадам в лигавост и хълцане

но като го четях, думите се наредиха една до друга като камъни от катедрала - величествена и не можеш да добавиш или извадиш нищо - сякаш
твърде малък е човек за такова нещо....

а за аматьорската бомба се смях на глас...
детски спомени

___Острието, 06.4.2005 г. 12:45 :

от кого е туй ? (-:

___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:46 :

от мен бе тъпако

___Острието, 06.4.2005 г. 12:47 :

изненада ме (((-:
предположих разбира се

особено за "мрачна и вездесъща"

___Змиътъ, 06.4.2005 г. 12:48 :

слава богу
все още те изненадвам

___Острието, 06.4.2005 г. 12:49 :

винаги, идиотко
всеки ден по няколко пъти

амплитудата на изненадите ти никак не е намаляла въпреки
месеците познанство

сигурно защото вятър ти свири в ушите -
влиза през едното ухо и излиза през другото

или през цапната ти уста и писане