автор: jovani_m

Пролетта бавно и величествено настъпваше по цялата земя.Кокичетата вече отстъпваха място на латинките и кукуряка.Аромата от дивите горски цветя замайваше главата,та чак ушите ти звънтяха.Птичето надпяване се смесваше с жуженето на пчелите в божествен химн,в прослава на господарката на живота-майката природа.

Горският внимателно пристъпи на козята пътека,като внимаваше да не изплаши някое диво животно скрило се в храстите или по-лошо,някое младо семейство на диви прасета.Тръгна в посоката,от където нощес се виждаше заревото.В края на гората започваше обширна област от поляни,които бяха известни със старите тракийски могили.Някои от тях вече бяха разкопани и описани от археолозите,но повечето си лежаха там,тихи и кротки,непокътнати.

С предпазливи крачки горският се приближаваше към края на гората,като се наслаждаваше на безмерната земна красота.Скришом наблюдаваше любовният танц на птиците,възхитителното майсторство,с което си свиваха гнезда,радващите се на ласкавите и топли слънчеви лъчи,малки кафеникави гущерчета,които бързо се стрелкаха сред разпиляните камъчета,при приближаването на човека.

Вече приближаваше края на гората.С всяка крачка,горският ставаше все по-предпазлив.Вниманието му беше изострено до крайност,за което веднага забеляза разхвърляните пръс и камъни,като че къртица беше ровила.Много голяма къртица.Горският излезе на поляната,като продължаваше да приближава внимателно към това,което беше останало от свещената могила.С приближаването той забеляза къде е горял огънят,предполагаемата причина за заревото нощес,разхвърляните чимове трева и древните,с майсторство дялани тракийски камъни,а сред тревата се търкаляха древни старинни предмети,принадлежащи сигурно на погребаният собственик на могилата.При бързането и в тъмнината сигурно не са ги видяли.Следите от широките автомобилни гуми и множеството отпечатаци от обувки показваше,че хората,които са били тук са трима или четирима.Навярно са дошли по руслото на реката,си мислеше горският,като погледна в тази посока.Следите от автомобила,най-вероятно джип,водеха натам.Иманяри,пак проклетите иманяри.Ако не са бракониерите,ще са иманярите.А управата нехае.И тия в парламента,и те нехаят.Та,нали и те са един вид иманяри,копаят,разхвърлят,в нашите души копаят и нашият живот разхвърлят.И едните ,и другите,каквото изкопаят го продават,скъпо и пре скъпо го продават.Зад граница го продават.И нашите деца там продадоха.Едните продават нашето свято минало,а другите нашето бъдеще.Търгаши се оказахме,мислеше си с тъга той.В древността хората са казали,че всеки народ си заслужава царя,а ние си заслужаваме и царя,и иманярите.

Горският с тъга и покруса оглеждаше останките от един древен народ.Докато си мислеше за иманярите и търгашите,неусети кога по бузите на неговото сурово и мажествено лице се търкулнаха две парещи сълзи.С опакото на ръката той ги избърса,но те продължаваха да бликат от очите му,като капеха на земята и отдаваха влагата си за един нов живот.