автор: Ali_Makbiil

Самота

Празнота...
Не знаеш защо се прибираш.
Никой не те чака
"у дома".
Празна маса...
Празно легло...

Самота

Знаеш ли какво е самота?
С безпощадността дори на секундите,
бяга, отива си деня.
Празнота...
Не знаеш защо се прибираш.
Никой не те чака
"у дома".
Празна маса...
Празно легло...
Тишина...
И търсиш причина.
Може би "да полееш цветята"
Или...
"Да направиш разбор на деня".
Самота...
А на другия ден отново.
Слагаш грим...
Слагаш "щастливата" маска.
Игра...
И без да искаме ставаме
актьорите жалки
в една безкрайна пиеса...
И жалка...
и зла...
И забравяме чувства,
забравяме жестове,
зазиждаме сърце,
за да сме уж "по добре".
А някъде вътре, дълбоко,
червейче на съмнението
ни яде...
"а дали наистина сме по добре?"
Но нямаме сили,
и нямаме воля,
дори само пред себе си
да решим -
"не, това не ми стига"
"аз повече искам", и...
да се променим!
Животът е кратък,
всеки ден е подарък,
но не за жалка игра
и самота!