автор: 5kolio

(СтрипСтих)

III.

Проплака и последната сълза на
Восъчната свещ
От изкушението денем бягай
И го търси в нощта
А после винаги обратно
Къде потъна с вик луната,
В градините на отчаянието ли?

Увяхваме, а постепенно ще забравим,
Ще замрем
Внимавай с тялото си като с огън!
Преплитане на тръпките -
В среднощни паяжини

А бледожълтата луна прозира -
Откривам отражение зад нея
Нека поезията да е
Приказката тъжна на
Чувствата ми безобидни
Безмълвие невзрачно
Сред пустота опиянена

Всичко е подправено -
Акварелна маска, размита
Не се ослушвай -
Чул ли си веднъж,
Го казвай!
Поглед във безкрайно
Облаче изпепелено разбирателство

Ще намеря отговора -
Път към твоята душа
Само подхвърли ключа
Скъсахме го,
Но го пишем