Мислите отдадоха
под наем
взетото назаем от душата.
И - събраха се -
на излет
по тревичките от спомени.
Но
сълзите наместо дъжд
безжалостно
започнаха да капят...
Крехки шоколадови глазури
на доукрасените ни спомени
едва- едва
се стичат
и безмълвно се унищожават.
Почти изчезнаха.
Завинаги!
А къпя се
във шоколадите
от спомени...