автор: 5kolio

(СтрипСтих)

II.
Свещта запалете
Побиват ме тръпки
Надълбоко закопана е нощта
Страх ме е -
Ще свърша някъде

Зловещи пръсти ме обсебват
Махнете се оттук завинаги
Изнежено ще просияе зората
Очаквам нови изненади
Заключено ли беше вчера?
А сухите цветя безсмислени ли са?
Не вярвам.
Последни чувства разцъфтяват
Ще догорят и те
Една победа стискам в гърлото
И нямам дързост да я кажа

Красиви устни
Какво безочие
В съзнанието ми
Пеперуди безброй
Лудо излитат

Някой някого очаква
Това го знаем всички
Так или инак

Светлина убийствена
Новородени паяжини
Потънали в забранения прах
На забравата
Аз няма да лиша от завист
Твоето сърце - обичана

Изпразнени от суета
Сълзящи очи ни приканват
В антично сребърните вещи
Нахлува свежо споменът за теб
Ще ме обичаш всеки полунощ, защото ме харесваш

Звездите грижливо ни загатват
За своята непреходност
Мислите се разпиляват бързо
В меката повърхност -
Птича перушина
Развържи очи и
Затегни въжето на краката си


Ръждясало внушение
Къде остана злобата разяждаща?
Стенанието - пепел
Жадно изсмука дима -
Тлееща болка
Три пъти ще повторя само -
Бягай!