Там,дълбоко във тъмния мрак,гдето облаци мъка люлеят,две звезди-мойте очи дават знак,те за тебе с болка копнеят.
Ситен дъжд храни обилно земята-душата ми,капките-те са мойте сълзи.Не се скривай под навеса на суетата си,а длани към мен протегни.И отново слънце върху хоризонт далечен палитра от цветя ще разстеле;дъгата мокра е,и колоритна,сълзите изведнъж ще предаде.И ще се слеят славееви песни,душата ще разтвори пълна гръд,защото мъката ще е отнесена дълбоко-там,където няма скръб.